Глава 20

77 9 4
                                    

Програмата за днес бе пълна .След тренировката дойде време за вокални уроци. Кук искаше да си остане у дома докато момчетата са там . Може би да потърси в интернет „какво да правим ако сме отвлечени от 6 задника”, но Намджун започна да настоява:
- Хайде де какво толкова ще ти стане!?
- За какво съм ви там ,само ще стоя и ще скучая.
- Кой е казал ,че само ще стоиш?
- А какво да правя ?
- Очевидно..ще пееш.
- Ооо не не не ...това няма да стане.
- Но защо ,аз те чух онази вечер ,страхотен беше.
- Благодаря ,но не.- Кук се врътна категорично ,но думите на Намджун го накараха да се замисли.
- Много добре си помисли,сладък ,това е много добра възможност ...- Каза Джун последно като размаха пръст.
Може би не е имал предвид това ,което по-малкият разбра от последните му думи ,но все пак си беше възможност ,затова той настигна останалите преди да са излязли навън и цъфна между Юнги и Хосок във вана.
- Ти пък като какъв се пръкна?- Юнги го погледна все едно му е изял сандвича.
- А-ами..
- Той също ще пее.- обади се Намджун от предната седалка.
- Наистина?... щеше ми се да ти чуя гласчето при други обстоятелства.- Техьонг опря брадичка на ръката си и загледа игриво по-малкото момче.
Куки се изчерви и почна да си играе с края на тениската ,докато се чудеше за затапка ,но не успя да измисли ,затова просто наведе глава ,за да не видят червените му бузи. Техьонг се усмихна на сладостта му.
- Техьонгии, палавник.- каза Хосок и прегърна през рамо Кук ,от което на по-малкото момче не му стана много по-удобно. Хьонгът му много добре знаеше какво прави и забеляза пресилената усмивка на Тае след това. Той точно това искаше - да му покаже ,че не може само той да си играе в пясъчника ,който е за всички.
Стигнаха и момчетата се заловиха да разгряват гласните си струни. Кук не знаеше как да прави това ,затова просто седна и зачака .
- Хей новия ,ела да те чуем.- викна му един от работниците в студиото.
- Аз?- посочи се той ,невярвайки че се говори за него.
- Тук всички останали са ми познати, би трябвало да си ти.
- Аз..да ..аз съм.
Влезнаха в стаята за записи и поставиха микрофон пред Джънкук. Казаха му да изпее някое парче по избор. Той естествено запя единственото ,което бе пял досега .
-„It's been a long day without you my friend...”-  започна любимата си песен . Останалите бяха дошли да го слушат - някои си мислеха ,че ще падне смях ,други се притесняваха ,но накрая всички гледаха по един и същи начин. Колкото повече пееше ,толкова по-учудени бяха .
- Ха! Дължиш ми един пенис! - извика победоносно Джимин към Юнги .
- Какво подяволите? - обърна се Джин към тях в любимата си поза чайник.
- Обзаложихме се дали Куки може да пее или не. Юнги каза ,че ще си отреже пишката ако може. - каза Джимин ,все едно е изказал брат си ,че има презервативи в стаята.
Джин само се плесна по челото и се зачуди с какво подяволите е заслужил такива приятели.
- Ще си получиш пишката Джимини ,спокойно.- каза Юнги съвсем небрежно ,а Джимин го удари по рамото. Защо трябваше от всички точно него да харесва? Защо беше най-големият грубиянин и  защо това беше едно от най-атрактивните неща в него? Все въпроси без отговор.
Техьонг до тях се изживяваше като мажоретка и в радостта си почна да скандира като гимназистка:
- Давай Куки ,давай зайоо, страхотен сии!- викаше той и пляскаше като тюлен в беда.
На Кук му трябваше време да осмисли за какво е цялата какафония отвън. Не трябваше ли само човекът,който го прослушва да е там ? Той спря да пее и погледна въпросително ,към служителя ,който го беше извикал. Човекът му кимна да излезе.
- Съжалявам ,малко обърках текста посредата ,но не съм много добър с английския и..
- Не ми дреме за текста ,ако искаш пей на измислен език ,само пей.- каза служителят ,потупа го по рамото и излезе.
Никой не очакваше това. Дори Намджун ,който го бе подтикнал да дойде.
- Браво дребен ,добра работа. - Джин му даде палец нагоре и го прегърна. ”Най-после някой нормален” помисли си Кук и отвърна на прегръдката, която бе по-скоро братска отколкото нещо друго. Отдавна жадуваше за малко подкрепа и нормален приятел сред тези странници. Въпреки че щеше да излъже ако кажеше ,че целувките на Техьонг не му харесваха.
Другите също минаха реда си в студиото ,за да запишат някои демо парчета от предстоящия албум. Помолиха Кук да запише една две части пробно ,след това му казаха да дойде пак другия път . Това може и да беше един от най-хубавите дни в живота му. Той се бе загледал в стените и оборудването ,когато Тае се пръкна до него. Картинката на Кук отворил кръглите си очи на макс с леко присвити устни беше твърде сладка . По-големият не се сдържа и си открадна бърза целувка от розовите устни на Кук.
- Справи се прекрасно днес ,бебче.- каза му с дълбокия си глас,докато още бе на няколко сантиметра от лицето му ,гледайки го право в очите. По-малкият естествено го изгледа учудено ,но поне си имаше запазен отговор за такива случаи.
- А ти какво очакваше ?
- Нищо различно, Ваше недостъпно величество.- Техьонг се поклони и погледна Кук.
- Майната ти.
- Сладък си.
- А ти си досаден.
- Може и да съм - започна Тае,след което се наведе и прошепна в ухото му - Но ме желаеш.
Беше толкова близо до врата му ,че можеше да усети сладкия аромат на ягоди ,който винаги се носеше от по-малкия.
Кук настръхна от топлия дъх на по-голямото момче върху кожата си.  Още малко и този идиот щеше да вдигне приятелчето му без дори да го е докосвал, затова Джънкук се изниза по най-бързия начин.

sex slaveOnde histórias criam vida. Descubra agora