Глава 15

157 22 6
                                    


- Джине аз всъщност......също...няма значение. Ако не помниш договорите ни не позволяват да имаме партньори, така че не се поддавай на тези тръпки.

- Д-добре. - Сокджин погледна виновно надолу с насълзени очи.

Намджун тръгна да излиза от стаята ,но нещо го спираше. Той се обърна и погледна към подсмърчащото момче зад себе си. Не можа да се сдържи.

Клекна до него ,обхвана лицето му с шепи и го целуна нежно по устните. Плачещият още Джин не му мисли много и му отвърна. Сърцето му просто казваше че така е редно.

Отначало целувката беше нежна, романтична и малко тъжна. След малко обаче и двамата не можеха да издържат да са толкова близо един до друг и да не се докосват.

Намджун задълбочи целувката като поиска вход ,лесно даден му от Джин като по команда. Джун се изправи бавно без да прекъсва атмосферата ,след това повдигна Джин. Той обви крака около кръста му и така се отправиха към леглото.

Лидерът бавно постави хьонга си да легне на леглото ,а той се настани върху него. Не им пукаше. От никого и от нищо. Останалите още бяха долу и може би ги чакаха но тях ги интересуваше сами присъствието на другия.

След още малко милувки всички дрехи вече бяха по земята. Джин гледаше голото тяло на Намджун и не можеше да повярва на очите си. Кога приятелят му бе успял да се сдобие с него.

Джун бе вече отново върху Джин и даряваше врата му с целувки. Някъде оставяше и малки червени петънца.

- Кожата ти е прекрасна ...толкова нежна...недокосвана от никого..- говореше Джун докато засмукваше врата и ключиците на момчето под него.

Сокджин бе меко казано засрамен не само от цялата ситуация ,но и коментарите на Намджун. По-малкият започна да слиза надолу като оставяше влажни следи след себе си.

Като стигна мъжеството на Джин забеляза какво му бе причинил. Сега щяха да решат този малък проблем .

- Разтвори краката си за мен красавецо.- изрече Намджун гледайки Джин право в очите.

Джин вече преливаше от вълнение затова не успя да изрече нищо ,само изпълни зададената му команда и зачака.

Намджун навлезе в него от раз, а момчето под него извика от болка.

- Няма страшно дръж се за мен ,след малко болката ще отмине миличък. - Джун се опита да успокои Джин . За него той беше най-красивото и нежно момче. Целуна го нежно за да го разсее.

Красавецът се почувства доста по-добре ,затова бе готов да се отдели от целувката ,за да освободи стоновете които бе сдържал досега. С всеки следващ тласък той изпадаше във все по-голям екстаз и удоволствие. Всеки стон бе все по-силен.

Това бе музика за ушите на Намджун. Не бе чувал по-красиви и възбуждащи звуци. След още няколко тласъка и дране по гърба на Джун и двамата свършиха. Намджун свърши надълбоко Сокджин, а той свърши на краката си.

Проснаха се един до друг на леглото задъхани. Прегърнаха се. Джин реши да наруши тишината.

- Знаеш ,че утре няма да помним нищо от тази вечер нали ? - попита той половинчато усмихнат.

- Препдочитам да не помня ,принцесо. - отвърна му просто Намджун, напълно убеден че това удовоствие което току-що изпитаха бе забранен плод. Точно като любовта им.

- Но..на мен ..ми се ще да помниш...- измърмори си тихо Сокджин.


Хейо мейо
Това е първият ми смут ( но със сигурност не последният 😉) така че съжалявам че е малко късичък и малко постничък ,но засега това.
Надявам се да не съм го оплескала😶

sex slaveDonde viven las historias. Descúbrelo ahora