Moon (VKook)

🌙1

Слънцето заспива, луната се събужда. Събужда се и мракът, който за някои е страх, а за други- светлина. "Понякога в тъмното можеш да видиш много повече, отколкото когато е светло". Казваше Чонгкук, гледайки към тъмното небе, изцапано с ярки звезди. "Нацапано небе". Така го наричаше той. Обичаше да рисува по него с поглед, като свързваше звездите, създавайки различни фигури, но най-много обичаше да разговаря с луната. Разказваше й за мечтите си, за тревогите си или просто как е минал денят му. Беше му нещо като дневник. Понякога късно вечерта, когато не можеше да заспи й говореше през прозореца, а друг път се качваше на един хълм, от който се виждаше целия град. Там ходеше най-често, защото гледката го вдъхновяваше. Ходеше и при морето. Гледаше отражението си във водата и се усмихваше, когато и луната се покажеше в нея. Веднъж, вървейки из тъмните улици на Сеул и се радваше на тишината, някой се блъсна в него. Лицето на човека не се виждаше, защото носеше качулка, а главата му бе сведена надолу. Странникът не се извини, а с бързи крачки продължи по пътя си. Чонгкук не обърна особено внимание, но забеляза черно тефтерче на земята, вероятно паднало от джоба на непознатия. Тъмнокосото момче се наведе и го взе. Отвори на първата страница и започна да чете. Написаното го стъписа. Та това бяха неговите тайни разговори с луната. Неговите стихове, песни и истории, които съчиняваше на глас, когато си говореше с нея. "Но от къде знае?", "Кой е този човек?", "Следи ли ме?". Стотици въпроси се въртяха в главата на младото момче. Стоя под уличната лампа около минута, гледайки в една точка с леко отворена уста, след което погледна нагоре към луната.
- Разкрити сме.- прошепна той и погледна към тефтера, който стискаше в едната си ръка. Прибра го в джоба на якето си и на бегом се прибра в апартамента си.

Здравейте! Това е новата ми история и се надявам да ви хареса.^^ Извинявам се за грешките и благодаря на тези, които са отделили врема, за да прочетат.❤