Moon (VKook)

🌙12

Чонгкук седеше на хълма и гледаше преливащите от жълто до червено цветове в небето, дължащи се на залязващото слънце. Тананикаше си бавна, приятна мелодия, която бе измислил много отдавна на това място. През последните дни отново бе сънувал Техьонг. Сближиха се. Тъмнокосият сякаш се бе привързал към него и с нетърпение чакаше да дойде моментът, в който ще заспи и отново ще се срещнат. Искаше да види тези красиви очи наистина, а не само в сънищата си. Техьонг искаше същото. Бе се влюбил в него, бе избрал него.
Тананикането се усили. Сега звучаха два гласа. Чонгкук спря и се обърна назад. Техьонг седеше зад него в цялата си прелест.
-Какво... сънувам ли?- запита Чонгкук, гледайки с широко отворени очи по-голямото момче.
-Чонгкуки...- Техьонг без да отговори на въпроса му се приближи до него, падна на колене и го придърпа в обятията си. Тъмнокосият не отвърна, не знаеше какво да направи. Техьонг усети объркването му и се отдели, колкото и да не искаше.
-Вече съм тук. Наистина съм тук!- усмихна се широко той.
-Н-не разбирам.- заекна по-малкото момче.
-Влюбен съм. Ти също. Обичаме се, затова съм тук... Чонгкук, знаеш ли от кога искам да те прегърна, от кога искам да погаля нежното ти лице и да целуна тези пухкави розови устни...- Техьонг хвана треперещите ръце на момчето срещу себе си и ги погали нежно с палците си, гледайки в блестукащите му като звездици очи.
-Позволи ми да те целуна.- каза тихо русокосият. Чонгкук кимна почти незабележимо, но достатъчно, за да накара Техьонг бавно да допре устните им в нежна и изпълнена с любов целувка. Двамата задвижиха бавно устните си, Чонгкук увивайки несигурно ръцете си около врата на другото момче, което от своя страна положи своите на кръста му.
-Обичам те...- след като се отдели, Техьонг прошепна срещу устните на по-малкото момче.
-И аз теб...- продума най-накрая Чонгкук. Той извади от джоба си тефтера и го подаде на другото момче.
-Но...- русокосият го разгърна бавно.- остава ти една страница.
-Знам. Сега, моля те, пиши това, което ще кажа. Не ме интересува какво ще стане, когато я изпиша. Давай.- каза със заповеднически тон Чонгкук. Техьонг кимна и постави тефтера на земята между двете момчета.
-Тези месеци се случиха много неща. Срещнах теб, разболях се от рак, влюбих се...- започна да говори тъмнокосият.- Когато бях малък, баба ми ми казваше "Внимавай, когато сънуваш, защото можеш да се влюбиш." Тогава се смеех на това. Как може човек да се влюби в съня си. Ами, ето, че може. Влюбих се в теб без да искам. С теб забравих за всичко. Чувствах, че не съм сам и напълно забравих за болестта си, която всеки момент може да ме победи. Разговаряйки с теб, аз се научих да споделям. Преди не го правех и съм много благодарен, че беше до мен. Наистина ме направи щастлив. Да, отначало ми беше трудно да приема случващото се.- докато говореше, Техьонг записваше и се усмихваше, изчервявайки се от искрените думи на Чонгкук.- Ти ми показа какво е това чувство наречено любов, за което всички казват, че било магическо. Наистина е такова. Обичам те, Техьонг.- последен ред, последна дума, последна буква, точка.
-Наистина ли мислиш тези неща?- попита тихо русокосият.
-Разбира се. Всичко, което казах е истина и наистина го чувствам.- отговори уверено Чонгкук и лека, но забележима усмивка се появи на бялото му лице, огряно от нежните, бледи светлини на Луната. Техьонг едва сдържа сълзите си, които потекоха веднага след като другото момче го целуна. Когато се отделиха, сърцето на Чонгкук забави ритъма си. Мъгла се появи пред очите му и силна болка се появи в цялата му глава.
-Куки? Добре ли си?- запита притеснено Техьонг, хващайки едната ръка на момчето срещу себе си. Отговор не последва и един измъчен стон се отдели от устните на по-малкият, карайки Техьонг да се притесни още повече.
-Т-техьонг.. само.. само ме целуни...- прошепна едва Чонгкук. Русокосият веднага обхвана лицето му в шепите си и сля устните им в едно, задвижвайки ги бавно. Чонгкук затвори очите си напълно, движейки устните си в синхрон с тези на любимия си и оставяйки се на магията да го погълне изцяло. Силна болка се появи в сърцето му, което накара Чонгкук да простене от болка и да се отдели от тази така вълшебна целувка, изпълнена изцяло с чувството любов. Техьонг отново позволи на сълзите му да потекат по бузите му, правейки нови мокри пътечки до брадичката му, след което падайки върху студената земя, на която двете момчета седяха.
-Щ-ще се видим горе, н-нали?- погледна го със сълзи в очите Чонгкук.
-Разбира се, зайче мое.- усмихна се леко русокосият, придърпвайки Чонгкук в прегръдките си.
-Н-не съм зайче.- каза сладко и се сгуши, полагайки главата си върху гърдите на другото момче.
-Напротив. Когато се усмихнеш приличаш на зайче. Ти си моето малко, сладко зайче.- Техьонг целуна главата му и започна да го гали внимателно, заигравайки се с кичур от меката му, тъмна коса.
-Обичам те...- Чонгкук погледна Техьонг в очите, забелязвайки, че той също го гледаше.
-И аз теб...- тогава Чонгкук затвори очи, една сълза спускайки се от окото му по бледото му лице. Заспа в прегръдките на любимия си и на любимото си място.
-Събужда се! Извикайте лекаря!- това чу Чонгкук, преди да отвори бавно очите си и да ги закрие с ръка, заради силната светлина. След като зрението му се оправи, забеляза, че бе в болнична стая, а около леглото, на което лежеше, се бяха струпали доктори и... родителите му.