Отново сън. Сън, в който Слънцето побеждаваше Луната. Земята стана на пепел. И тогава се събуди. Чонгкук се изправи и застана до прозореца, гледайки изморено към тъмното небе, украсено със звезди. Разплака се. Не можеше да търпи повече. Падна на колене и зарови лицето си в шепите си. Докато плачеше, чу шум. Обърна се стреснато и видя, че тефтерчето беше паднало от шкафа. Стана бързо и го взе. Разгърна го и видя, че му оставаха четири страници. Не знаеше какво щеше да стане, ако свършат, но искаше да разбере. Взе стола, който се намираше до бюрото му, върна се до прозореца, седна и започна да говори на Луната. Докато говореше, гледаше как страницата бавно се попълваше и всяка една нова изписана буква блестеше с жълта светлинка, сякаш брокат. Когато бе готов, затвори тефтера. Издиша тежко, облегна се назад и затвори очи, заспивайки на секундата. Ръцете му се отпуснаха и се облегнаха на корема му, а заедно с тях и тефтера.
YOU ARE READING
Moon (VKook)
Short Story"Понякога в тъмното можеш да видиш много повече, отколкото когато е светло."
