Moon (VKook)

🌙7

Рак. Това бе казал доктора, преди да изпрати Чонгкук от кабинета си. Нямало смисъл от лечение, защото болестта му била напреднала много. Оставаха му само 7 или най-много 8 месеца.

Дните си минаваха, а на Чонгкук сякаш не му пукаше, че скоро ще се срещне със смъртта. Бяха се минали близо 3 месеца и състоянието му се влошаваше. Не си говореше с луната. Не искаше да я натъжи, като й каже, че е болен и ще умре. Но сънищата му не спираха. Първият му сън се повтаряше 3 дни, а след това започнаха да стават различни. Сънуваше, че върви в красива зелена гора, в която се гонеха пъстри пеперуди, а глухарчетата се вееха около него. Усмихваше се и се радваше на хубавото време, и на песните на многобройните птички, накацали по клоните на глемите дървета. Изведнъж стана нощ. Луната се показа над дърветата и огря цялата гора с нежната си бяла светлина. Чонгкук седна на земята и се облегна на едно от дърветата. Зад него се чуха стъпки и усети как някой сяда от другата страна на дървото. Тъмнокосият се надигна леко и погледна иззад дървото, но веднага след като зърна лицето на другото момче, се отдръпна. Тогава човекът от другата страна се изправи и бавно закрачи към Чонгкук, който от своя страна стисна очи и закри лицето си с ръце.
-Не се страхувай.- каза непознатият и хвана ръцете на Чонгкук, премахвайки ги бавно от красивото му лице.
-К-кой си ти?- попита Чонгкук с треперещ глас, все още стискайки очите си, не смеещ да погледне. Другото момче клекна пред него и се усмихна леко, накланяйки глава на една страна.
-Аз съм този, от който трябва да се страхуваш най-малко. Усещам страха ти и чувам бързото биене на сърцето ти. Защо те е страх от мен? Познаваш ме.- каза той, все още държейки ръцете на момчето срещу него. Тогава Чонгкук отвори бавно очите си и съзря лицето на непознатия.
-Не те познавам.- промълви тихо той, оглеждайки го от глава до пети. Не можеше да го види добре, все пак бе нощ.
-Аз съм Техьонг. Ким Техьонг. А ти си Чон Чонгкук, нали така?- попита русокосото момче, въпреки че знаеше отговора.
-Д-да, аз съм. Но от къде знаеш?- Чонгкук направи учудена физиономия.
-Оставаше и да не знам.- подсмихна се Техьонг.- Трябва да ти кажа нещо, което ще ти прозвучи странно. Аз всъщност съм...- тъкмо да каже нещо и земята се разтресе. Чонгкук стисна силно ръцете на русия и започна да се оглежда стреснато.
-Спокойно, тук съм.- тогава Техьонг го придърпа към себе си и го прегърна колкото се може по-силно. От кога чакаше този момент. "Жалко, че е само сън, но скоро ще бъдем заедно. Двамата." Мислеше си Техьонг. И изведнъж всичко рухна. Чонгкук се събуди и започна да плаче, незнайно защо. Беше тъжен и уморен. Понякога искаше да си отиде от този свят колкото се може по-бързо.