Moon (VKook)

🌙8

Беше 02:30 през нощта. Навън валеше проливен дъжд, вървейки в комплект със силните гръмотевици. Чонгкук гледаше през прозореца и мислеше. Беше се събудил от поредния сън. Този път сънуваше как се люля на люлка в един доста запустял парк. Люлката издаваше, скърцащ звук, който дразнеше слуха на младото момче. Той стана и се запъти към пързалката, която от червена, бе станала олющена и не оставаше по-назад със скърцането. Чонгкук се покатери по малките стълбички и се спусна. Точно на края на пързалката, някой препречи пътя му, а той рязко спря. Пред погледа му стояха чифт крака и бавно погледна нагоре. Видя онова русо момче.
-Т-техьонг?- попита леко несигурно Чонгкук.
-Запомнил си.- засмя се леко другото момче.- Ела.- продължи той, подавайки ръка на тъмнокоското. Чонгкук колебливо хвана ръката му и се изправи.
-Къде отиваме?- попита той, изтупвайки дрехите си от прахта със свободната си ръка.
-Ще видиш.- отговори Техьонг и задърпа Чонгкук нанякъде. Не след дълго се озоваха на хълма, на който Чонгкук ходеше преди да се блъсне в непознатия и да вземе тефтера.
-Защо вече не идваш тук?- запита русокосият, все още не пускайки ръката на другото момче.
-Беше ме страх. Но ти от къде знаеш?
-Помниш ли, когато ме сънува в гората? Първият път, в който ме видя?
-Да, защо?
-Тогава исках да ти кажа нещо, но не успях. Следващия път пак не успях и така следващите няколко пъти не успявах, дори не можех да те видя. Защо вече не говориш с мен?- попита Техьонг с тъга в очите.- Тъжно ми е без разговорите ни, без усмивката ти, без теб.
-А-аз не знам за какво говориш.
-Чонгкук, аз всъщност съм луната.
-К-какво?- попита учудено Чонгкук, въпреки че бе чул ясно казаното от другото момче.
-Да... аз съм човекът, в когото се блъсна онази вечер. Знам, че ти е трудно да го приемеш, но е така.- каза Техьонг, но след като не получи отговор, реши да продължи.- Нека ти обясня, но ела да седнем.- двете момчета седнаха на меката трева и се загледаха в светлините на града под тях.- Аз съм пазителят на вашата луна. Твоята луна.
-Но от какво я пазиш?
-От слънцето. Кралят на слънцето е лош и подготвя война на луната. Колкото и странно да ти звучи, слънцето е тъмната страна, а луната-светлата. Всички тези звезди, които виждаш всяка вечер в небето, са били луни, завладяни от краля Слънце. Сега остана само една луна. Тази, която пазя аз.
-Но защо ги е завладял?- прекъсна го Чонгкук.
-Той много обичал кралицата Луна, но тя не отвръщала на чувствата му, защото била омъжена за краля на Луната. Така той години наред се опитвал да я накара да го обикне, но не успял и затова я убил. Заедно с нея, убил и всички други жени, защото не искал да се влюбва в друга.
-Как ги е убил?
-Със светлина. Имало един ден в месеца, в който през нощта, докато мъжете спели, всички жени излизали навън и правели разни ритуали. Тогава кралят Слънце хвърлил светлината си върху Луната и всички жени се изпарили. Мъжете не успели да видят светлината, понеже били в домовете си, които били направени, така че в тях да не прониква и лъч светлина. На Луната останали само мъже и когато разбрали за трагедията, се разпредилили по всички луни, за да се опитат да ги опазят, защото знаели, че Слънцето ще иска да ги завладее. Аз се разтърсих и разбрах, че ако един от пазителите на луната намери любовта на живота си, ще стане крал на най-голямата луна-моята, а неговата любов ще попречи на слънцето да я завладее и ще го унищожи, но само ако любовта е споделена. Така всичко ще си дойде на мястото. Любовта на краля на Луната ще стане новият крал или кралица на Слънцето. Имах един приятел, казваше се Джин. Намери един човек на име Намджун и се влюби в него, но между тях не се получи. Така тази тяхна несподелена любов направи слънцето още по-силно и направи още една от луните звезда, а именно тази на Джин. Останах само аз. Ако унищожи и мен, значи е свършено със всички. Слънцето ще управлява и деня, и нощта. Вие ще станете негови роби. Всички на вашата планета ще загинат.