Moon (VKook)

🌙5

Над етажа, на който живееше Чонгкук, имаше една стара жена, която го обичаше като свой син. Тя се грижеше за него, когато му бе зле и понякога му носеше храна, а той й ходеше на гости, за да не се чувства самотна. Тя нямаше деца, а мъжът й бе починал от рак преди 3 години. Чонгкук бе много болен. Лежеше на леглото с висока температура и с парцалче напоено с вода на челото. Възрастната жена влезе в стаята му и седна на леглото до него, гледайки го загрижено.
-По-добре ли си?- попита тя, като премести кичур от почти побелялата си коса зад ухото.
-Да, благодаря ви много.- Чонгкук направи несполучлив опит за усмивка.
-Радвам се за теб, а сега трябва да се качвам, за да нахраня котката и ще донеса нещо и на теб, защото без да се храниш, няма как да се оправиш.- засмя се леко и се изправи.
-Благодаря ви, но няма нужда. Достатъчно ми е това, което направихте за мен.- каза тихо лежащото момче.
-Разбира се, че има нужда и няма за какво да ми благодариш.- усмихна се мило и излезе. Чонгкук само гледаше затварящата се врата и се усмихна при мисълта, че има някой, който да се грижи за него, когато той сам не може. Родителите му му липсваха много, но нямаше какво да направи. Знаеше, че там горе са на по-добро място, и че виновникът за голямата катастрофа сега лежи зад решетките. Сега госпожа Ким се грижеше за него и той много я обичаше. Напомняше му за майка му, което до някаква степен го натъжаваше, но се справяше.