Moon (VKook)

🌙4

Докато спеше, Чонгкук усети как някой го гали по главата. Веднага се изправи в седнало положение и светна нощната лампа на малкото шкафче до леглото си. Огледа се, но в стаята му нямаше никого. Всичко си бе на мястото, освен едно нещо- тефтера. Как се бе озовал на другата възглавница? Та нали падна през прозореца? Момчето стана бързо от леглото и отиде в банята, подпирайки се на мивката и гледайки надолу. Бавно повдигна главата си и се погледна в огледалото. Изглеждаше ужасно. Тези дни не бе спал много добре. Наплиска лицето си със студена вода и се върна в спалнята. Обикаляше стаята и се чудеше какво става. Тогава погледът му се спря на тефтера. Заобиколи леглото, седна до възглавницата и го взе в треперещите си ръце. За миг щеше да го изпусне, но успя да го задържи. Отвори го и започна да чете. Чете, чете и чете. Дори когато стигна до последните написани думи, той не спря, а продължи да прелиства намачканите страници на черния тефтер.  Две, три... шест седем, край. Празните страници свършиха. За момент Чонгкук се замисли. Всяко тефтерче си има край, също като това в ръцете му. Не знаеше какво трябва да значи това. Седем страници- седем дни? Седем оставащи разговора с луната? И после какво?