Moon (VKook)

🌙13

Всичко е било лъжа, един сън. Е, без две неща. Едното било, че Чонгкук наистина ходел на хълма и говорел с Луната. Другото било, че наистина бил болен от рак, но след операцията за спасяването му, изпаднал в кома за цели осем месеца и половина. Нищо друго не било истина, дори Техьонг. Всичко било просто плод на въображението му.

• 1 седмица по-късно •

Днес Чонгкук бе изписан от болницата. Събра нещата си в една малка раничка и излезе от сградата. Качи се в колата заедно с родителите си и потеглиха към дома им. Вечерта Чонгкук излезе навън. Отиде на хълма и започна да споделя на Луната за съня си. Говореше ли, говореше. Не усети кога бе станало полунощ. Изправи се от мръсната земя, изтупа дрехите си, бръкна в джобовете на суитчъра си и си тръгна. Докато вървеше по пустите тъмни улици, се блъсна в някого. От джоба на непознатия изпадна малко, черно тефтерче. Чонгкук се наведе и го взе, разгръщайки го. Вътре бяха написани всички разговори с Луната.
-Техьонг..- прошепна тъмнокосият.- Техьонг!- извика и се затича към вече отдалечаващата се фигура на човека, от който бе изпаднал тефтера. Чонгкук го настигна, сграбчвайки го за лакатя и обръщайки го към себе си. Свали качулката му и премести внимателно кичурите коса, които се бяха спуснали пред очите му, закривайки ги.
-Т-ти..- Чонгкук не знаеше какво да каже. Гледаше човека пред него с широко отворени очи, в които се четеше страх и объркване.
-Да, Чонгкук, аз съм Техьонг.- усмихна му се той.
-Но нали всичко беше сън? Как така си тук? Какво се случва? Не разбирам... - проговори Чонгкук със сълзи в очите.
-Куки...- започна Техьонг, погалвайки нежно с палец бузата на момчето с рещу него, което се отдръпна назад, допирайки гърба си в студената стена.- Нищо от това не съществува. Тази сграда не съществува.- посочи сградата, на която се бе опрял Чонгкук.- Тази лампа не съществува.- без да отделя поглед от Чонгкук, посочи уличната лампа, намираща се на няколко крачки от тях.- Магазинчето отсреща не съществува, онази там кола не съществува, аз не съществувам.- посочи себе си.- Ти не съществуваш.- посочи Чонгкук.- Това е сън, от който няма измъкване. Ние сме сън, който в момента се сънува от някого, разбираш ли? Това е като филм без начало и край, колкото и странно да звучи. Няма да се измъкнем, затова играй. Играй ролята си, защото иначе ще загубим зрителя си.- Чонгкук стоеше като замръзнал. Техьонг тръгна по пътя си, очаквайки, че другото момче ще вземе тефтера и ще изиграе ролята си за пореден път, но не. Чонгкук си мислеше друго.
"Играй ролята си, защото иначе ще загубим зрителя си." Думите на Техьонг се въртяха в главата на тъмнокосото момче.
-Ами това е!- подскочи леко Чонгкук, затичвайки се към Техьонг.- Чакай! Моля те, спри!- викаше той. Техьонг спря рязко и се обърна към задъханото момче.
-Какво си мислиш, че правиш? Играй! Играй!- развика се русокосият.
-Няма! Отказвам да съм просто сън!- развика се също Чонгкук.
-Приеми го!
-Ами ако не искам?
-Няма не искам, няма искам. Приеми правилата. Или играеш, както трябва и съществуваш по някакъв начин, или нарушаваш правилата и... и не знам.- снижи тон Техьонг.
-Дори не знаеш какво ще стане, ако нарушим правилата?- повдигна вежда Чонгкук.- А какви са те?
-Не трябва да се влюбим, докато краят на съня не дойде.
-Но аз съм влюбен в теб, Техьонг... Обичам те.
-Какво?- попита объркано Техьонг.
-Обичам те!- извика със сълзи в очите Чонгкук.
-И аз теб... много. Винаги съм те обичал.- усмихна се Техьонг, придърпвайки вече плачещото момче в прегръдките си.- Не ме интересува какво ще стане сега, искам само да съм до теб и ти до мен.
-Ще сме заедно винаги!- рече сигурно Чонгкук, поглеждайки Техьонг в очите. Започнаха да се доближават бавно един към друг, леко допирайки устните си. Целунаха се. Целувка, нежна, бавна, изпълнена с безброй чувства, от които преобладаващо бе чувството любов. Нарушиха правилата, създавайки нова игра. Тогава и двамата се изпариха. Сякаш изчезнаха, но не бе точно така. Двамата останаха заедно и в следващия сън, търсейки начин да завършат и това ниво от играта си, нарушавайки правилата. Кой знае, може някой ден да минат всички нива и тогава да се случи нещо? Може би ще излязат от капана на сънищата? Но едно е сигурно и то е, че ще останат заедно. Заедно, двамата, срещу съня.

КРАЙ