Слънцето изгряваше и прозираше през тънките клони на дърветата, правейки шарена сянка над пейката, на която седеше Чонгкук. Той бавно обърна глава на другата страна, сякаш беше на забавен каданс. Загледа се в далечината и се усмихна. Отдавна не го бе правил. По някакви незнайни причини се радваше. Беше щастлив. Имаше чувството, че нещо хубаво ще му се случи много скоро. "Смърт?" Засмя се при мисълта си. Изправи се и погледна към небето. Беше различно от преди малко. Сякаш започваше да се стъмва и наистина беше така. Слънцето сякаш избяга. Скри се зад голямата планина. Чонгкук надигна едната си вежда и погледна небето неразбиращо.
-Какво по...- преди да се доизкаже, слънцето се показа иззад планината и отново изгря.
-Господи...- каза тихо младото момче, оглеждайки се наоколо, само за да види неразбиращите и уплашени погледи на хората около него. "Колко странно." Помисли си той.
KAMU SEDANG MEMBACA
Moon (VKook)
Cerita Pendek"Понякога в тъмното можеш да видиш много повече, отколкото когато е светло."
