Moon (VKook)

🌙2

Чонгкук лежеше на земята и зяпаше белия таван, мислейки си за тефтера. Миналата вечер, когато се прибра, го прочете и разбра, че абсолютно всички разговори с луната са записани. Мечти, тревоги, всичко. Една звучна въздишка се отдели от устните на тъмнокосото момче и за миг затвори очи. Спомни си за последния им разговор. Отново си говореха, но през прозореца, защото го беше страх да отиде на хълма или на морето. Беше й разказал за това, което му се бе случило, а тя го слушаше внимателно. Поне така си мислеше той. В съзнанието му изникна образа на тефтера и сякаш ток премина през цялото му тяло. Стана от земята и отиде до шкафа. Взе тефтера и отново седна на твърдата земя. Започна бавно да прелиства страниците и да чете написаното буква по буква.
-Какво?!- почти извика младото момче и захвърли тефтера настрани.-Как стана пък това?!- какво е станало ли? Нищо особено, просто вчерашният им разговор също бе записан. Чонгкук разтресе главата си. Беше го страх, не знаеше какво се случва. Тогава силни болки се появиха в стомаха му. Той бавно се изправи и легна на не чак толкова мекото легло, опитвайки се да ги пренебрегне. Не след дълго заспа.