След като вече 2 часа Дея на излизаше от банята реших да изляза на въздух. Трябваше да споделя на някой за това, което се случи. Реших да звънна на Джин. Той може да ми даде съвет.
-Ало, хьонг?
-Да, какво има Кук?
-Дея ми се сърди и ме е срам от себе си.
-Какво стана?
-Взех си хапче за глава и след известно време, не знам защи много се възбудих и отидох при нея, а тя не искаше да го правим и като настоях и се развиках тя се обиди. Какво да правя?
-Тее...ела! Сега ще ти дам да говориш с Те. Той може да ти обясни.
-Ооокей.
-Хейй...как си Кукии...
-Въобще не ми е до шеги Техьонг.(след това му обясних всичко)
-Вижж...колкото до хапчетата. Не са били за главоболие. Това са възбуждащи хапчета. Сложихме ги на шега и съжелявам.
-Офф...сега трябва да оправям вашите каши. Добре, все пак ми помогна. Чао.
Чао.
Върнах се в стаята. Трябваше да обясня всичко на Дея. Тя още беше е банята, затова залепих глава до врата и почнах дс говоря.
-Любов...отново ще ти кажа, че съжелявам, но разбрах каква е причината за това преди малко. Момчетата са ми сменили хапчетата за главоболие с възбъждащи. Много добре знаеш колко те обичам и ме искам да се сърдиш.-обясних всичко.
-И не си откачен, така ли?-попита Дея като леко отвори вратата и се показа.
-С теб леко се чувствам на ръба на лудостта,но не....не съм.-казах и тя ме прегърна.
-Може ли една целувчица за да ти простя напълно.-попита.
-Винаги.-отвърнах и я целунах. Тя поиска разрешение да вкара и езика си и аз и позволих.
Толкова обичам тези целувки. Все едно ние сме единствените хора на света. Обичам Даян. Обичам я и никога няма да позволя да се чувства зле.
