-Деца, случайно да знаете каква е тази кутийка?-попитах.
-Амм..тате каза да я сложим в джоба ти.-обясни Мади и продължи да прави прически на чичо си.
-Бате ще отида да звънна на Кук. Ситуацията ми се струва твърде странна.-казах и излязох на двора.
Каква беше тази кутийка? Подарък ли е? Охх..просто ще му звънна.
-Ало
-Ало, любов какво правиш
-Куки...каква е тази кутийката? Децата каз..-той ме прекъсна
-Ще се омъжиш ли за мен?
-Мм..моля?
-Виж...връзката ни се разви много бързо. Заживяхме заедно, създадохме прекрасни деца, но така и нямаме сватба. Затова...ще се омъжиш ли за мен?
-Дд..да. Разбира се, че ще се омъжа за теб.-разплаках се.
-Сега не искам да плачеш. Искам да си прекарате добре с децата и докато сте в Америка да си избереш булчинската рокля. Аз ще се погрижа за всичко останало. Обичам те.
-Иии..и аз. Чао
-Чао.
Прибрах се в къщата. Не можех да повярвам какво се случи. Щях да се омъжвам. Седнах на дивана и седнах безмълвно, а брат ми ме погледна странно.
-Хей, Дея какво стана? Каква беше кутийката?-попита той, а аз мълчах.
След това започна да ме ръчка. Буташе ме, щипеше ме. Не издържах. Усмихнах се и подскочих.
-ЩЕ СЕ ОМЪЖВАМММ...ЩЕ СЕ ОМЪЖВАМММ...-започнах да подскачам.
-Чакай малко. Кук предложи ли ти?-попита Кейт.
-Дам..деца елате мама и тате ще си правят сватба.-казах и ги гушнах.
-Мамо аз ще бъда ли шаферка? А ще имам ли рокля на принцеса?-полюбопитства Маделин.
-Ще бъдеш най-красивата шаферка! А Раян...той ще носи пръстените!-обясних.
