-Раяннн...хайде пусни ме де. Нали сам казваш, че не си бебе.-мънкаше Кук.
-Амма..тате...там имаше хора без очи. Беше страшно.-шепнеше Ру-ру вкопчен в Куки.
-Няма страшно. Успокой се и вземи тези пари. Отиди да вземеш захарен памук за теб, мама и Мади.-Кук му даде пари.
-Татее...а пък докато вие бяхте на влакчето ние с мама отидохме на виенското колело.-обясни Мади.
-Така ли принцесо? Хубаво ли беше там?-пита я баща и.
-Даа..Имаше едни хора на съседната кабинка дето бяха като вас с мама. Не спряха да се гушкат и целуват.-отвъна Мади, а Кук е усмихна широко.
-Мади ето захарен памук. Ето и за мама. Има и за меенн...!-появи се Раян.
След 2 часа
Г.Т. на Чонгкук
Тъкмо се наядохме и щяхме да тръгваме за вкъщи, когато телефона ми звънна. Беше Юнги.
-Куки прибирате ли се?
-След малко. Защо?
-Мениджъра звънна и каза, че утре заминаваме на турне. Звъннах ти за да си оправиш багажа като се приберете.
-Добре тръгваме. Айде чао.
-Чао.
-Любов, хайде тръгваме. Трябва да си оправя багажа, защото утре заминаваме на турне.-казах.
-Ставайте деца. Прибираме се вкъщи.-Дея подкани децата.
Качихме се в колата и потеглихме към вкъщи.
-Мамо защо докато тате е на турне ние да не отидем при чичо. Нали когато сме ходили последно там с Маделин сме били много малки бебенца.-обади се Ру-ру.
-Това е добра идея. Нали Кук?-попитах Дея.
-Да. Още тази вечер ще запазим билети и утре ще заминете с мама. Обаче искам много да я слушате, разбрахте ли?-обясних.
-Йейй...ще видим чичо...!-викнаха децата и пристигнахме пред вкъщи.
Всички се изкъпаха и си оправихме багажа. С Дея легнахме на леглото след като приспахме децата и се гушнахме.
-Ей Заек! Много ще ми липсваш.-каза тя и ме прегърна силно.
-Ако ме стискаш така може да пукна и да ти липсвам цял живот.-отвърнах.
-Ааа...как може да говориш такива неща!-викна и се завъртя на другата страна.
-Не се цупи де. Няма да усетим кога ще минат тези три седмици от турнето и ще се върнем.-гушнах я в гръб.
-Обичам те.-прошепна.
-Аз повече от всичко.-отоговрих и заспахме.
