-Чао татеее..обичаме те!-викнаха Мади и Раян докато се качвах в самолета.
Докато Дея не гледаше към нас ги викнах.
-Мъници, слушайте. Давам ви тази кутийка и искам когато мама не гледа да я сложите в джоба и. И внимавайте да не ви види. Ясно?-обясних.
-Ясно сър!-викнаха, а аз ги целунах по бузата и се качих в самолета.
Г.Т. на Дея.
-Хайде деца. Полета ни е след малко.-казах и се качихме в самолета.
След 4 часа
Пристигнахме в родния ми град и вървим към къщата ми.
-А мамо, чичо има жена нали?-пита Ру-ру.
-Дам..но да знаете, че чичо ви не знае че ще идваме. Ще е изненада.-отговорих.
Продължихме по пътя и не след дълго стигнахме. Понеже знаех къде има резервен ключ, повдигнах едно от градинските джуджета и го взех.
-Деца, сега ще влезем и вие седнете на дивана и си гледайте филмчета, а аз ще сготвя нещо. Чичо ви трябва да е на работа и следобед ще се върне. Хайде!-отключих.
Влязох и усетих сякаш нещо ме побутна в джоба на якето, но не обърнах внимание и продължих.
-Мамо заведи ни в твоята стая. Искаме да я видим.-каза Мади.
-Добре. Нагоре по стълбите е. Хайде.-отвърнах и се качихме по стълбите.
Влязохме в стаята и там беше толкова уютно. Беше така както я бях оставила. Миришеше на вкъщи. На дом.
-Мамо защо имаш плакати на тате. Зловещо е.-полюбопитства Раян.
-Бях ги залепила по стените, когато с баща ви още не се познавахме. Тогава бях голяма фенка на баща ви и чичовците ви.-отвърнах.
-Раяннн..любимото ни филмче започва! Трябва да го гледаме!-викна Маделин и побягнаха по стълбите.
Слязох и аз и започнах да готвя ранен. С брат ми винаги си готвехме.
След 3 часа
Децата бяха в задния двор и си играеха, а аз си лежах на дивана спомняйки си хубавите времена в тази къща. Тогава вратата се отвори и се изправих.
-Бате...-едвам казах, след като зърнах лицето му и една сълза се търкулна по бузата ми.
-Дея!-викна и хукна към мен.
Прегърна ме и се разплака. Разплака се и аз и затегнах прегръдката.
-Защо не ми каза, че ще идваш.-попита бършейки сълзите си.
-Изненада.-усмихнах се.
