-Ей сега ще те хвана. Няма да ми избягаш.-повтарях докато гонех Дея около басейна.
-И какво ще стане като ме хванете господине?-попита.
-Ссмо спри да бягаш и ще видиш.-обясних.
-Хайде да те видим.-викна и спря.
Тогавя я бурнах във водата и тя падна. Скочих и аз, след което доплувах при нея. Хванах я и пъхнах едната си ръка в горнището, а другата в долнището на банския и. Тя изстена, но тогавя запуших устата и с целувка. Тя отвърна и пъхна ръката си в шортите ми, хващайки члена ми. Седяхме така известно време и се отделихме.
-Сега искам да отида на шезлонга.-каза Дея.
-Нее...не ме оставяй сам!-правих се, че плача.
-Ха! Мечтай си.-отвърна и тръгна да излиза от басейна.
Хванах кракът и за да не излезе, но в опит да се измъкне тя ме ритна по главата. Честно казано ТОВА БЕШЕ НАЙ-СИЛНИЯ РИТНИК, КОЙТО СЪМ УСЕЩАЛ НЯКОГА. Болката скоро се усили и вече лежах и аз на шезлонга.
-Съжелявам, съжелявам, съжелявам...не исках да те ритна.-обясняваше.
-Хмм...може би ако ме целунеш по челото ще ми мине.-прошепнах.
Тогава Дея хвана главата ми и почна да я обсипва с целувки. Цялото ми чело беше олигавено.
-Сега по-добре ли е зайо?-попита.
-Мисля, че твоите вълшебни целувки помогнаха, но все пак искам хапче за главоболие.-казах.
-Ставай. Отиваме да си почиваш с стаята.-обясни и ме задърпа.
След 1 час
Прибрахме се в стаята и Дея влезе да се къпе, а аз си взех хапче от куфара. Мина време и още не ми е минало главоболието, обаче стана нещо странно. Възбудих се и то много без причина. Не ми пука. Ще отида в банята и жена ми ще ми помогне с този проблем.
Отворих вратата на банята и Дея малко се стресна, но не направи нищо. Отидох до нея и тя забеляза колко съм възбуден. Събух се и се опитах да навляза в нея, обаче тя ме бутна леко.
-Кук...не сега. Моля те.-каза.
-Хайде дее...знаеш ли колко ме възбуждаш.-измънках.
-После ще ти помогна. Не ми е до това сега.-каза тя.
-Не! Ти си моя и ще ме слушаш!-извиках като пак се опитах да пъхна члена си в нея, но този път ме бутна по-силно и излезе от банята.
Спрях водата и я последвах. Май не бях прав с това преди малко.
-Чонгкук какво беше това! Какво ти става!-викаше.
-Съжелявам. Просто се възбудих от нищото.-обясних.
-Това не ти е оправдание! Аз не съм ти кукла, с която да си играеш!-продължаваше да вика, след което си взе дрехи и се заключи в банята.
