След 1 месец
-Кейт как е роклята? Добре ли я сложих?-питаг вече за стотен път, но не ме винете много се притеснявах.
-Даа..прекрасна си. Ела да ти сложа булото и за ходим към залата. Кук сигурно няма търпение да те види.-отвърна като ми сложи булото.
-Права си. И аз искам да видя моя принц. От както се върнаха не съм го виждала.-поех си въздух и закращих към залата.
Това определено беше един от най-важните моменти в живота ми. Е..не колкото когато станах майка, но все пак е важна стъпка.
Влязох и брат ми ме хвана за ръка и ме поведе към олтара. Видях и Чонгкук, който ми се усмихваше насреща. Нямах търпение за го докосна.
Стигнах до подиума, където беше човекът който щеше да ни венчае. Двамата с Куки се обърнахме към него и той започна да говори.
-Здравейте, днес сме се събрали за да свържем тези двама души в свещен съюз..-аз го прекъснах.
-Извинете..може ли по-набързо.-казах.
-Разбира се. Даян Мърфи, вземате ли Поне Чонгкук за свой съпруг?-попита.
-Да!-почти извиках и се усмихнах на Кук.
-Чон Чонгкук, вземате ли Даян Мърфи за своя съпруга?-пита отново.
-Да!-отвърна и той.
-Тогава ви обявявам за съпруг и съпруга. Можете да целунете булката.-усетих сладките му устни.
