-Бате, къде е Кейт?-зачудих се.
-Отиде до магазина, но надушвам, че вече си сготвила обяд, така че Кейт няма да готви днес.-обясни.
-Тогава ела в задния двор. Имам да ти показвам нещо важно.-задърпах го.
Излязохме на двора, където бяха децата.
Играеха си с Боби. Стария санбернар, който гледаме от както бях малка.
-Децаааа...чичо е туук!-викнах ги, а брат ми ме изгледа странно.
Децата се затичаха към него и му се хвърлиха отгоре. Започнаха да го гушкат, а той още не осъзнаваше какво става.
-Дд...Дея тт...това племенниците ми ли са?-каза едва.
-Да! Последно се видяхте, когато бяха малки сладки бебенца. А сега вече са диви зверчета.-зясмях се.
-Чичо аз съм Раян, а това е Мади.-каза Ру-ру.
-Знам... знам. Много ви обичам.-гушна ги и брат ми и се разплака.
-Ейй...ей не сме дошли тук за да плачем. Дойдохме да се видим и да се забавляваме. Хайде да ядем.-обясних.
Влязохме в къщата и там заварих Кейт, която тъкмо се прибираше.
-Здравей Кейт.-прегърнах я в гръб.
-Ооо..Дея. Радвам се да те видя.-обърна се към мен и отвърна на прегръдката.
-Доведох и децата. В кухнята са с чичо си и оправят масата.-казах.
-Отивам веднага да ги видя!-викна, пусна торбите на земята и хукна към кухнята.
Последвах я и като ги видях ми стана много мило. Имах прекрасни деца и мъж, добър брат, който си намери перфектна жена. Имах всичко от което имам нужда. Животът ми е общо взето прекрасен.
-Вече не ми казвайте Кейт. Наричайте ме лельо. Оуу... толкова сте сладки и хубави. Елате да ви гушна.-Кейт ги придърпа и ги гушна здраво.
-Тук сме за една седмица. Кук е на турне и ние с децата решихме да дойдем при вас.
След 2 часа
-А чичо вие защо нямате деца? Щяхме да си играем с тях толкова много.-Раян погледна отчаяно.
-От къде си сигурен мъник?-отвърна батко.
-Кк...какво имаш предвид?-попитах.
-Надявам се Кейт да няма нищо против да го кажа.....ще си имаме бебче. Кейт е в третата седмица.-обясни, а от очите ми вече течаха сълзи от щастие.
-Много се радвам. Знаеш ли...до преди години си мислех, че с теб ще си останем самотни. Че няма да си намерим половинки и ще сме си сами на този свят. А сега...имаме си семейства и сме по-задружни от всякога.-прегърнах брат си.
В този момент се осетих, че телефона ми е останал в якето.
Отидох до закачалката и бръкнах в джоба. Имаше нещо странно там. Взех го. Беше кутийка.... кутийка с пръстен вътре.
