Agua Delmare

Chapter 9

2356 година

Да гледаш любимия човек щастлив е достатъчно, за да направи и теб щастлив. Една усмивка, една прекрасна дума..това е всичко, за което мечтае сърцето. Това е най-голямата сила на света.

Агуа опитваше да свикне с този свят, но ѝ бе доста трудно. Всичките тези неща и безброй многото наименования за всички неща я объркваха. Да попадне от нищото на чуждо място не беше лесно. Трябваше да се приспособява, да свиква... беше толкова сложно. Не можеше ли просто продължи от там където е спряла? Ейс се стараеше да ѝ помогне и да ѝ покаже от всичко. Дори не разбираше защо го прави. Той не бе длъжен да се грижи толкова за нея. Та тя навлезе в живота му и му се натресе, но той като че ли дори не изглеждаше да има против. Точно това я изумяваше най-много. Що за човек бе той? Дали всички бяха като него?

- Е, свикваш ли с краката си?-попита той.

- Като цяло да. Но е странно да не плувам постоянно. Винаги очаквам да се събудя отново в дълбините и да стоя сама.

- Защо?-разбра към кое бе насочен този въпрос, но не желаеше да споделя това, поне не за сега.

- Защото ми се налагаше. Това бе моето предназначение. Никой не ме смяташе за нормално същество.-погледът ѝ се замъгли, но бързо се отърси от това.

- Вече не си там и никой няма да ти налага нищо.

- Знам, но още не мога да свикна. Странно е изведнъж всичко да е толкова.. хубаво.-изненада се от епитета, който използва тя.

- Радвам се, че го смяташ за хубаво. Аз не мога да предложа кой знае колко. Имам предвид, аз съм вглъбен в състезанията млад мъж, който не се интересува от нищо друго. Затова се съмнявам, че едва ли съм най-добрата компания.

- Правиш това, което те прави щастлив, какво по-хубаво от това?-усмихна се мило тя.

- Така е, но не съм никакъв идеал. С времето ще се убедиш, че е така. Ти си първият...-щеше да каже човек, но се възпря.-Първата, с която общувам повече от няколко изречения, защото се налага. Аз не съм никак комуникативен и нищо друго за мен не е от значение освен състезанията с коли.

- Казах ти, аз нямам против.-тя постави ръката си върху неговата и онова чувство отново се повтори.