Agua Delmare

Chapter 17

2356 година

Няма нищо лошо в това да опиташ. Понякога се получава, друг път – не. Важното е да си вземеш поука ако не се е и ако е, да се радваш, защото си късметлия, че си открил правилния.

Агуа не можеше да повярва какво се бе случило. Той я бе целунал и ѝ бе признал чувствата си и че има нужда от нея. Това бе повече от колкото можеше да си представи. Бе невероятно и същевременно толкова правилно. Той искаше тя да бъде негова. Никой друг не я бе смятал за отделна личност със своите чувства и качества. Ала Ейс се отнасяше с нея като с равна. Караше я да се чувства специална. Още помнеше вкуса на розовите му устни и начинът, по който се допълваха с нейните. А косата му.. не бе докосвала нищо по-прекрасно от нея. Все още помнеше всичко до последния детайл и искаше да го изпита отново и отново. Докосна неволно устните си и се усмихна.

Ейс не вярваше, че се бе осмелил на това. От къде бе взел тази смелост? Наистина недоумяваше. Ала помнеше всичко и тялото му сякаш се затопляше при мисълта за нея и целувките. Прокара ръка през косата си и издиша дълбоко. Трябваше да я види, изпитваше толкова силно желание просто тя да е при него. Можеше да я сърцезава с часове и пак нямаше да му омръзне. Не издържа повече и стана отивайки към стаята ѝ. Почука, но не получи отговор. Осмели се да отвори и влезе. Видя я на собствения ѝ балкон и реши да не показва, че е влязъл. Присъедини се към нея и обви ръцете си около нея. Сега ясно можеше да разбере колко малка и фина е тя. Бе толкова мъничка и крехка, имаше чувството, че можеше да се счупи като скъпа кристална ваза. Тя наклони глава на една страна, за да го погледне.

- Не очаквах да се появиш.

- Знам, това бе целта ми.-тя се засмя, а той я целуна по бузата.

- Още ми се струва, че това е било един хубав сън. Наистина ли мислеше това, което каза?-искаше да се увери в това.

- Абсолютно.-тя изпусна една въздишка и облегна главата си на него.-Ами ти? Сигурна ли си, че харесваш такъв като мен?

- Разбира се, че какво ти има? Ти си най-прекрасният мъж, който съм срещала!-той се усмихна срещу врата ѝ.

- Ласкаеш ме твърде много.

- Не е вярно.-възропта тя.

- Е, добре. Може и да е така.

След като се съгласи с нея просто останаха да стоят прегърнати така. Усещаше мекотата на косата ѝ и вдиша от аромата ѝ. Можеше да стои така цял ден и това пак нямаше да му е достатъчно. Той не просто я харесваше, обожаваше я.