Agua Delmare

Chapter 6

2356 година

Автомобилните състезания вълнуват хората от векове. Високите скорости и адреналина бяха като наркотик. А тези, които бяха зад волана, бяха най-пристрастени, защото спорта бе във вените им.

Ейс Рейсър бе млад, избухлив и много талантлив. Бе спечелил почти всяко състезание, на което се бе явил. Имаше устременост и упоритост като никой друг на пистата. Никой не бе в състояние да се мери с него когато ставаше дума за усъвършенстван автомобил, защото неговият бе най-добрия от всички. С мощен двигател и толкова големи конски сили, че нормално возило не би могло да ги понесе. За него състезанията бяха смисъла му на живот. Преди години бе изгубил семейството си в автомобилна катастрофа и противно на всичко, той практикуваше спорта, който бе отнел живота на родителите му. Беше наследил страстта си към него от своя баща, която също беше пилот. В онзи ден той возил съпругата си със своя стар състезателен автомобил, за да си припомнят доброто старо време, но за нещастие други хора бяха приели това като надпревара, която завърши трагично за двама им. След този инцидент той стана още по-затворен в себе си и се отчужди и без това от малкото си познати. Не желаеше нито връзки, нито приятели, предпочиташе да е сам. Единственото, което желаеше бе да се състезава, то бе неговия живот...

Ейс бе красив двадесет и петгодишен младеж, който не страдаше от липса на внимание. Напротив, бе дори доста харесван. Момичетата бяха луди по него и щом спечелеше му се нахвърляха още повече. Беше досадно, тъй като той не желаеше подобно внимание. Не го правеше, за да спечелва обожанието на жените, състезанията за него бяха всичко и нямаше място за никого другиго в живота му. Нещо в него се промени след смъртта на родителите му и това го накара да се затвори в себе си и никой не знаеше какво се случва в ума му и как се чувства. Той бе като мистериозна кутия, за която никой нямаше ключ, а може би някой все пак имаше.

Онзи ден докато тренираше на крайбрежната писта сякаш му се стори, че забеляза нещо, но в крайна сметка реши, че си въобразява. Ала след това се появи делфинът. Дали пък не е бил той? Не беше напълно сигурен, но щеше да има едно на ум в случай, че някой го наблюдаваше. Едно нещо бе най-специфично за него – той не работеше за ничия компания, бе сам за себе си като вълк-единак. Най-характерните му качества бе, че е роден състезател, агресивен, интуитивен и преди всичко безразсъден. Тези качества слети заедно бяха истинска бомба със закъснител, което го правеше още по-непредсказуем за околните. От него винаги можеше да се очаква, защото колкото по-малко задръжки имаше човек, толкова повече щури неща вършеше.