Agua Delmare

Chapter 14

2356 година

Да се довериш означава да разкриеш най-мрачните кътчета на душата си на този, на когото имаш най-голяма вяра. В замяна той ще ти отвърне със същото. Взаимното доверие е най-силното оръжие.

Ейс бе решен да довери на Агуа своите тайни. Тя знаеше, че живеем сам, но дори не бе попитала нещо за родителите му. Може би и това не ѝ бе странно след като нейните също не са били до нея през повечето време. По разказът й разбираше, че те не са проявили някаква родителска обич към нея. Собствената ѝ майка е очаквала от дъщеря си да бъде една достойна серит и нищо друго. Но май това не бе никак необичайно. Дори тяхното смешение бе единствено отправено с цел осигуряването на потомство. Това му звучеше като преди цяло хилядолетие тук, на Земята. Хората са били толкова студени и не са мислели за нищо друго освен да си осигурят наследник от мъжки пол, а останалото не е важно. Имаше чувството, че това е било толкова отдавна, не че не бе, но ако се случеше в днешно време просто нямаше да повярва. Ала ето че на една друга планета си бе съвсем нормално да нямаш чувства. Що за създания не изпитват нищо? Дори чувства като гняв, тъга... толкова ли действително бяха празни отвътре? Ако бе така, то наистина трябваше да са напълно безчувствени същества, които нито мразят, нито обичат. Въпреки че не можеше да си обясни как не може да изпиташ съвсем нищичко. Те не са бездушни предмети все пак, нали?

Ейс повика Агуа долу и изчака да дойде. Беше малко нервен, не обичаше да споделя каквото и да било за себе си. Просто бе по-затворен тип, който не даваше гласност на преживяванията си. Предпочиташе да запази нещата за себе си, от колкото да ги споделя с някого. Агуа дойде и седна до него.

- Ти ми се довери споделяйки ми каква си и от къде идваш, но аз не съм ти казвал нищо за себе си.-тя го погледна объркано.

- Но ти ме заведе там, където се състезаваш, показа ми от твоя свят. Какво повече мога да искам?-тя наистина бе невероятна. Не бе срещал по-прекрасна жена от нея.

- Това не е същото. Искам да ме опознаеш и да ми имаш доверие.-всъщност, по-скоро той искаше да има доверие на нея, след като тя вярваше на него.

- Но аз ти вярвам.-тя спря и се замисли за момент.-Или по-скоро ти искаш да вярваш на мен?-беше умна, досети се веднага.