2356 година
Да чувстваш – най-човешкото от всички качества. Няма по-ясен отличителен белег на човек от това да показва емоции. Точно това го различаваше от другите видове и правеше всички раси хуманни.
Ейс бе спечелил не само Трейс Роуд, но и поканата за участие в Гранд При. То се провеждаше всяка година и това щеше да е двеста тридесет и четвърто подред. На него се допускаха тридесет участници. Той знаеше, че ще е на последния тридесети номер, но не това бе от значение. Важно бе кой щеше да финишира на първото място. След тази своя победа бе почти като обзет единствено от мисълта за състезанието. Съзнаваше, че Агуа може би се чувства пренебрегната, но това бе най-грандиозното състезание. То се случваше само веднъж в годината и да участва на него бе най-високото стъпало за един автомобилен състезател. Самият факт, че искаха да го спрат означаваше, че се боят от него и той бе заплаха. То тогава щеше да даде всичко от себе си, за да успее и да промени всичко. Най-сетне бе приключил с поправянето на щетите по колата и издиша доволно насъбралия се в дробовете му въздух. Вече бе готов за днес и щеше да си почине в остатъка от деня.
Агуа разбираше колко важно е това за него и го подкрепяше, но искаше поне мъничко внимание за себе си. Стоеше със скръстени ръце в стаята си чакайки той да се появи. Най-сетне го чу, но реши да почака да се изкъпе и тогава. Стоеше в едно кресло потропвайки нервно с пръсти. Дочу отварянето и затварянето на врати. Изправи се и отвори вратата. Намъкна се в стаята му точно когато се обличаше, но нямаше да му е необходимо. Той се обърна към нея озадачено, а тя не каза нищо. Доближи се до него и го избута на леглото. Настани се в скута му и го целуна страстно. Сплете езика си с неговия заравяйки ръката си в косата му. Беше ѝ омръзнало да я пренебрегват и нямаше да позволи и той да го прави. Спусна свободната си ръка по голият му гръден кош. Бутна го назад и се настани над него.
- Не обичам да ме игнорират.-просъска в ухото му.
- Накажи ме тогава.-тя се подсмихна.
- О, не се и съмнявай, че ще го направя.-отвърна му съблазнително захапвайки меката част на ухото му.
Спусна се надолу оставайки целувки по цялата му шия. Стигна до зърната му като ги облиза и захапа последователно. Нарочно беше груба, искаше да го накаже. Отиде по-надолу чак до ластика на панталоните му. Дръпна го надолу разкривайки мъжеството му. Искаше да го докосне. Преглътна тежко, а ръката ѝ се устреми към него. Докосна най-напред върха му с пръста си, а после го плъзна надолу. Той почти изръмжа. Отклони погледа си към лицето му виждайки как нейното действие има ефект върху него. Това ѝ се понрави, значи щеше да го подразни и то доста. Обхвана го с ръка, която спусна бавно. Той просъска през зъби и стисна силно завивките. Харесваше ѝ колко огромен и твърд бе той. Тя не бе усещала себе си по подобен начин и точно това я заинтригуваше. Прокара китката си няколко пъти и прехапа долната си устна. Неговото удоволствие се прехвърляше в нейната най-женствена част. Усещаше трепета там и сякаш искаше той да ѝ помогне то да спре.
YOU ARE READING
Agua Delmare
Science FictionАвтомобилни състезатели, високи скорости и адреналин на пълен капацитет. Ейс Рейсър е безстрашен, смел и дързък пилот. Спускащ се по пистата с най-усъвършенстваният автомобил на века. Нищото друго не е важно освен състезанията... Агуа е необикновена...
