Agua Delmare

Chapter 22

2356 година

Най-смелата постъпка е да признаеш на някого, че го обичаш. Ако отвръща на чувствата ти, значи той е предназначения за теб. Ако не отвърне, то тогава просто не е бил избраникът на сърцето ти.

Агуа спеше в прегръдките на Ейс. Чувстваше се невероятно щастлива, а и защитена. Той ѝ доставяше сигурност, която не бе изпитвала никога до сега. Въпреки че бе просто човек, за нея той беше много повече от каквото и да било друго същество. Никой не би могъл да е доблестен и смел като него, нито красив. Ейс Рейсър бе най-уникалното създание на света!

Ейс се бе събудил, но стоеше неподвижно, за да не я събуди. Спомените от предходната нощ изплуваха в съзнанието му и на лицето му се изписа усмивка. Бе я направил своя, в буквален и преносен смисъл. Тя бе негова до последната клетка. Спомняше си, че преди да заспи ѝ каза, че я обича, но имаше чувството, че ѝ тя му бе казала същото, въпреки че бе в полусънно състояние. Бе наклонил глава и я наблюдаваше колко спокойно спи и колко красива е докато го прави. Не можеше да посочи нещо по-прекрасно от нея спейки. Нежно погали лицето ѝ с пръст просто наслаждавайки ѝ се. Най-накрая видя, че се размърда и полека отвори очи. Той продължи да ѝ се усмихна, а тя му отвърна с една сънена усмивка.

- От кога си буден?

- От известно време.-отвърна той. Когато тя се надигна от него той я придърпа обратно за целувка.

- Мм...-измърка тя докато я целуваше.

- Снощи бе най-хубавата вечер в целия ми живот.-прошепна срещу ухото ѝ спускайки се към врата ѝ.

- На мен също.

Засмука врата ѝ наслаждавайки се на прекрасната ѝ плът. Когато приключи се отдели от нея и я прегърна нежно през кръста. Голотата ѝ се опираше плътно в неговия гръден кош и това предизвикваше ответна реакция в неговото тяло. Бе твърде много, за да може да ѝ устои.

- Преди да заспиш ми каза нещо... Наистина ли го мислеше?-плахо попита тя гледайки го в очите и захапвайки вътрешно устната си.

- Да, но ако не се лъжа чух и ти да ми казваш нещо, прав ли съм?-мигом се изчерви и склони глава.-Не се срамувай, няма от какво. Искам само да знам дали съм чул вярно.

- Да, аз..наистина го казах.-тя отвърна още по-притеснено.

- Обичаш ли ме, Агуа? Защото аз те обичам и то повече от собствения си живот.-сърцето ѝ препускаше толкова бързо и той можеше да го усети.