Agua Delmare

Chapter 4

2356 година

Да се озовеш на непознато място е трудно, но още по-трудно е да си приклещен на място коренно различно от дома. Земята е благосклонна за тези, които я обитават. Ако се отнасяш с нея добре, тя ще ти отвърне със същото.

Агуа бе изпаднала в безсъзнание след телепортирането през портала. Носеше се във водата в пълна безтегловност. Когато започна да идва в съзнание забеляза, че нещо тук беше необичайно. Щом се съвзе напълно забеляза, че водата има друг оттенък и някак бе по-светло. Когато погледна нагоре почти можеше да види слънчеви лъчи, но как? На Уран нямаше Слънце или светлина, как тогава можеше да види дневните проблясъци? Огледа се наоколо и забеляза, че не само това бе необичайно. Около нея плуваха хиляди малки опашати създания в пъстри цветове. Когато едно от тях я доближи тя изпищя и отстъпи назад. Но къде, по дяволите, се намираше тя?! Отдръпна се от странните създания, които ѝ се струваха странно познати. Сякаш ги бе виждала преди, но на планетата им нямаше подобни неща. Освен ако.. не, това бе невъзможно. Тя нямаше как да се намира на... Когато премисли добре, този вариант ѝ се струваше колкото абсурден, толкова и възможен. Имаше само един начин да разбере дали е права или не. Насочи се нагоре и заплува към все по-плитко и по-плитко. Не, тя определено не беше на Уран. Достигна повърхността и изплува отвън. Дробовете ѝ се изпълниха с чистия кислород от въздуха и това я накара да се задъха. Никога не бе излизала извън водна основа и сега имаше чувството, че ще се задуши. Дишаше учестено докато не уравновеси дишането си и малко по малко привикна към атмосферния кислород. Слънцето блестеше толкова ярко, че бе нужно да прикрие очите си, за да вижда по-ясно. Сега като се замисли тук бе толкова топло! Кожата ѝ бе придобила мек телесен нюанс досущ като тази на човеците, които наблюдаваше. Не бе бледа заради липсата на светлина и топлина, а напротив, сякаш през целия ѝ живот ѝ бе липсвало точно това. Веднъж привикнала към по-светлото можеше да се огледа. Недалеч забеляза суша. Невероятно, наистина се намираше на Земята! Какво ли щеше да е ако бъде там и види истински двуног? Ала нямаше да рискува, не и толкова скоро. Най-напред щеше да разучи. Потъна отново във водата и заплува между тези малки водни създания. Като че ли хората ги наричаха риби. Да, точно така, риби. Престраши се да види една и си избра жълта на цвят. Предпазливо приближи ръката си към нея и когато я докосна усети същата слузеста повърхност покрита с люспи, досущ като нейната опашка. Засмя се и продължи да оглежда разноцветните животинки. Всичко бе толкова ново за нея, имаше чувството, че се намира в цял един нов свят. Всъщност наистина бе така, тя бе в друг свят.