Agua Delmare

Chapter 18

2356 година

Любовта е най-силното от всички чувства и може да премине океани. Когато обичаш някого си готов да чакаш или обратното. Важното е да бъде взаимно, а времето е само величина.

Агуа беше несравнимо щастлива. Ейс се държеше толкова мило и ѝ даваше от любовта си. Какво повече можеше да иска? Тук бе открила истинския смисъл на живота. На своята планета никога не бе третирана като нормално същество, никой не го бе грижа какво чувства тя и дали въобще чувства. Но тук... тук хората можеха да чувстват, а той бе показал на нея как тя да чувства. Човешките емоции не ѝ бяха толкова непознати колкото предполагаше. Оказа се, че тя изпитва същото дълбоко в себе си без да го е знаела. Нима цял живот бе живяла в една лъжа? Защо тогава са лъгали за всички тези неща? Какво печелят като не позволяват на никого да чувства? Определено имаше нещо, което нито тя, нито който и да било знаеше. Трябваше да има причина, Съветът не бе от тези, които правят нещо без причина. А дали опитваха да я намерят? Предпочиташе да не го правят или да смятат, че е мъртва. Това бе най-добрия вариант.

Ейс внимателно я наблюдаваше. От време на време сбръчкваше чело, а после пък крайчеца на устните ѝ се извиваха в усмивка. Мислеше за много неща едновременно, бе сигурен в това. Отиде до нея и я прегърна, а тя не възрази. Искаше да му сподели за какво мисли и да не се терзае. Не желаеше да я вижда тъжна.

- Какво има, Агуа?-тя почти се стресна когато произнесе името ѝ.

- Нищо, просто се бях замислила за нещо.

- Видях това, но виждам и че то те терзае отвътре.

- Не е вярно.-опита да го убеди, но безуспешно.

- Напротив, не можеш да ме излъжеш. Сподели ми какво е затормозило моето момиче.-не можа да се сдържи и се усмихна. Наистина много ѝ харесваше когато се обръща по подобен начин към нея.

- Мислех си дали се опитват да ме намерят.-тялото му се напрегна. Не му харесваше на къде бие.

- А ти искаш ли да те открият?

- Не.-простичко отвърна тя.-Перфектния вариант е да ме смятат за мъртва, но.. съмнявам се.

- Мислиш ли, че някой може да дойде за..теб?-никак не му хареса звученето на въпроса му. Не бе готов да я изгуби и не вярваше, че някога ще е.