"Страх те е, а?"
Баща ми поглежда към мен, поставяйки китката си на волана на полицейската кола.
"Не, изобщо не ме е страх. Просто обикновен ден, знаеш. Отиване до затвора заобиколен от убийци, изнасилвачи и такива неща. Истинска забава."
"Добре дошла в моя живот." баща ми измънка, завивайки надолу към по-тесен път.
"Напомни ми защо се записах за това?
"Ти искаше да направиш подвиг в работата на баща си като поправителен офицер, за да опиташ какво е да си съветник в затвора и така да получиш по-висока оценка на психологичния си модул."
"Въпросът беше реторичен." Хващам краищата на блузата си.
"Ако не искаш отговор, не питай."
"Офф" Увивам якето около себе си и обръщам лицето си право напред.
Седим в тишина до края на пътуването, гледам как пътят се смалява и опустява с всяка изминала секунда.
И тогава го виждам.
С приближаването ни виждам високите бетонени стени, боядисани в бледо бяло, но все още успяващи да изглеждат мъртви и мрачни. Виждам високи телени ограждения и остри телове, а вратата на главния вход е ръждясала по краищата. Изглеждаше изоставено и старо.
Как това е достатъчно здраво ограничава диви престъпници?
Баща ми превежда колата през тесните порти и влиза в паркинга. Спира двигателя и аз изведнъж осъзнавам колко тихо е това място. Поемам си дълбоко въздух и излизам от колата.
Тате вече бърза пред мен, изтичвам, за да го настигна. Чакъл се чупи под маратонките ми с всяка стъпка.
"Не се тревожи, няма да те наранят." Уверява ме баща ми докато наближаваме чугунените двойни врати. "Ще си партнираш с някой на твоята възраст, така или иначе."
"Има хора на моята възраст тук?" На 17 съм и най-лошото нещо, което съм правила е да нокаутирам една кучка по време на миналогодишната футболна игра.
Или да открадна античната ваза на баба ми и да я продам онлайн.
"Ами да, мисля." Той сви рамене, хващайки бравата. Вратата се отваря, пантите скърцат, тате държи вратата отворена за мен, а дъхът ми спира.
Отвежда ни към мрачен коридор.
-
Вратата се затваря зад нас с трясък, който се разнася надолу по коридора и ме побиват тръпки. Пъхам студените си ръце в джобовете на дънките си.
