"Как е носът ти?" Минали са 2 дни от боя. Итън излиза от болницата днес с оздравяващ счупен нос и няколко шева.
Хю оцеля с грозно лице, но това няма значение, неговото си беше грозно по начало.
"Не ме боли вече." Итън поглежда към лявата си ръка, която е закопчана за леглото.
"Носът ти още ли изглежда добре?"
"Еха, ти си повърхностна кучка." той се шегува.
"Просто искам гаджето ми да изглежда добре." Казвам, смеейки се; и изведнъш итън млъква. Чакай, какво по дяволите казах току-що? Бузите ми почервеняват и се опитвам да измисля как да замажа положението.
Итън се усмихва самодоволно, протяга се и хваща ръката ми със свободната си, "Всъщност го намирам за сладко, когато се излагаш."
"Знам." опитвам се да се усмихна и да съм уверена, но хиляди мисли преминават в главата ми. Той да не би току-що да прие този етикет? Седим в тишина за момент и знам, че и двамата си мислим за целувката.
Той поглежда към устните ми и сърцето ми започва да тупти по-бързо. Дъхът ми спира, когато итън се навежда леко, тогава той рязко спира и се връща назад.
"Защо просто не ме целуна?" измърморвам.
"Искаш да те целуна?" итън се усмихва.
"Да, аз съм извратено дете."
"Ти би трябвало да ме консултираш, а не да ме молиш да те целуна. Вършиш си зле работата."
"Оф."
"Тъй като си мой консултант, ще ти кажа за чувствата си."
"Добре." въртя очи.
"Отскоро се чувствам много по-щастлив."
"Това е страхотно. Разкажи ми повече." Казвам монотонно, плъзгайки палеца си по дланта му.
"Мисля, че е заради това момиче, с което се запознах скоро. Тя ме прави щастлив. Времето с нея е най-хубавата част от деня ми. В смисъл, тя ми дава нещо, което да очаквам с нетърпение всеки ден."
Трудно ми е да дишам, но се опитвам да се държа нормално.
"О, говориш ли ѝ за чувствата си?"
"Да, тя ме кара да правя подобни неща."
"Тя звучи като невероятно, атрактивно, интелигентно и секси момиче." Повдигам вежди към него.
