"Е, искаш ли да говориш за чувствата си и темподобни?"
"Ти наистина ли ще правиш същите консултантски глупости?" Итън сяда срещу мен на масата в стаята за консултации.
"Ами," барабаня с пръсти по дървената повърхност, "аз съм вътрешен консултант."
"Млада си, очаквах да си различна."
"Добре тогава." вдигам ръце предавайки се "Хайде да проведем обикновен разговор." Доколкото е възможно да се говори нормално с камери, гледащи те от всеки ъгъл.
"Знаеш, че съм лош човек, нали?" Поглежда ме той отстрани. "Вероятно мислиш, че съм чудовище."
"Не, не мисля" преглъщам.
"Наистина?" Итън се навежда напред и протяга ръката си. Спирам да дишам, когато обвива пръсти около гърлото ми. Ръката му е толкова огромна, че обхваща три четвърти от него.
Оставам неподвижно докато той притиска леко и изкарва малко от въздуха ми. Задавям се.
"Долу ръцете, Долан." чува се от говорителя над нас. Той отпуска ръката си и се обляга назад на стола, усмихвайки се. "Изненадан съм, че не извика за помощ."
Слагам кичур коса зад ухото си, поемайки си дълбоко въздух. "Знам, че няма да ме нараниш, обеща ми вчера."
"И ми вярваш?" изглежда шокиран.
"Да. Не ми извади очите или нещо подобно." докосвам ръцете му успокоително, а той потреперва. "Страх ли те е да те докосна?" насочвам очи към него.
"Не," Итън обявява, "просто не съм имал приятелски контакт с хора отдавна." сърцето ми се свива.
Протягам се и прокарвам пръсти по дланта му, ръката му е топла, мазолеста на места. Сплитам пръсти с неговите и хващам дланта му.
Поглеждам нагоре към него, "Това достатъчно приятелско ли е?" Той кимва и чувствам как пръстите му обвиват моите и той ме хваща здраво. "Нека просто да продължим да се държим за ръце до края на сесията." промърморвам.
"Добре."Итън поглежда към дланите ни. "Защо ръката ти е толкова студена?"
"Охлаждането е на макс." слагам другата си измръзнала длан между бедрата си.
"Мога да ти дам суичъра си, ако искаш." Той пуска ръката ми и маха горнището си, подавайки ми го. Обличам го, прекалено голямо е за мен, но е топло и удобно. Също мирише добре, на автършейф и шампоан. Като него.
"Може да го задържиш." той разрошва косата си.
"Благодаря."
"Може ли да ти задам един въпрос?" поглежда ме Итън.
"Да."
"Необвързана ли си?"
"Не, убих бившия си и го изядох." повторих отговора му на същия въпрос вчера.
Той се засмива. "Не, сериозно, имаш ли приятел?"
"Не, сериозно, нямам, а ти?"
"И аз нямам приятел."
"Знаеш какво те питам" ритам го под масата.
"Ами, имах една преди да вляза тук."
"Разкажи ми за нея." Предполагам това се брои за говорене за чувствата си, нали? Изобщо не използвам нищо, научено в часовете по психология.
"Тя беше в мажоретния отбор и ние бяхме двойката за която всички знаеха. Но след инцидента тя не би излизала с преебан човек като мен," Итън навежда глава.
"Ти не си преебан."
"Не знаеш какво съм направил."
Преглъщам. "Защо не ми кажеш?"
"Сесията свърши." човекът от говорителя казва, ние ставаме и се насочваме към вратата, където двама телохранители чакат.
"Ще се видим утре" докосвам ръката на Итън нежно, за да му привлека вниманието. "Добре" отговаря ми с фалшива усмивка. Гледам как телохранителите го закопчават с белезници зад гърба му преди да го отведат в килията.
Докато го извеждат, той проговаря. "Страх ме е, че ако ти кажа ще тръгнеш да се спасяваш и няма да те видя повече."
560 думи
