Не беше трудно да намеря Итън в болницата, стаята му бе единствената с телохранители отпред.
Другият мъж участвал в боя е в операционната сега, дори и да остане жив, лицето му ще е съсипано.
Преминавам по най-краткия път около доктора, но полицаят ме спира преди дори да докосна бравата.
"Вие сте?" той сбръчка чело.
"Неговия консултант." изправям се и го поглеждам.
"Ти си дете."
"Добре тогава, аз съм гаджето му и съм притеснена, сега може ли да вляза?" Ами, напълно излъгах за онова с гаджето.
Той извърта очи и ме подканва да вляза. Аз го избутвам и влизам в болничното отделение.
Итън става веднага щом влизам.
"Ади," разглеждам превързания му нос и шевовете по слепоочията му.
"Итън, боже" Без да се замислям изтичвам при него и обвивам ръце около лицето му, галейки ранената му устна. Итън трепва от контакта, но не се отдръпва.
"Добре ли си?" Задавено го питам, бях толкова уплашена гледайки го да се бие. Бях уплашена, че може би щях да го загубя.
"Добре съм. Къде е Хю?"
О, името на онази отрепка е Хю.
"В операционната. Оправят му лицето."
"Ади," Ръката му се спуска надолу по моята докато не хваща китката ми.
"Да?"
"Напусни." Итън ме избутва нежно.
"Какво?"
"Прибери се вкъщи." Той се обръща на другата страна.
"За какво говориш?"
"Ще те нараня."
"Какво говориш? Няма да ми посегнеш, Итън-" Понечвам да докосна ръката му, но той ме хваща за лакътя и ме избутва.
Лицето ми е на сантиметри от неговото, толкова близо, че мога да преброя нюансите на ирисите му, мога да видя болката в очите му.
"Видя какво направих на Хю, аз съм прецакан" сълзи се появяват в очите му "спри да си губиш времето с мен, Ади"
Сърцето ми се свива "ами ако искам да прекарвам време с теб?"
Той ме издърпва по-близо, дъхът му мирише на кафе и мента.
"Ами ако някой ден се ядосам и те нараня? Не мога да се контролирам." Изведнъж се сеща за нещо и се отдръпва и пуска ръката ми.
Поглеждам надолу и виждам белези от здравата хватка на пръстите му.
"Дори не мога да те държа без да те нараня," итън заравя лице в дланите си; той плаче. Никога не съм мислела, че ще видя някой като него да плаче.
Той повдига лице "ПРОСТО ИЗЛЕЗ ПРЕЗ ШИБАНАТА ВРАТА, АДИ"
"НЕ МИ КАЗВАЙ КАКВО ДА ПРАВЯ, ИСКАМ ДА ОСТАНА" крещя в отговор.
"НЕ МОЖЕ ДА СЕ СРЕЩАМЕ ВСЕКИ ДЕН ПОВЕЧЕ; НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ВИЖДАМ" сълзи текат по бузите му, той плаче сериозно.
"Защо те е толкова страх, че ще ме нараниш?"
"Защото ти наистина значиш нещо за мен!" той изкрещява и изведнъж в стаята остава тихо, искреността на думите му попива в мен.
Итън се обляга назад на възглавниците, шокиран и ядосан.
Не знам какво ме накара да го направя, но се приближих и притиснах устните си към неговите леко. Стоя така за момент, но Итън не се отдръпва, тогава устните му отговарят и той ме целува.
"Какво правиш?" той прошепва, държейки лицето ми с една ръка, защото другата е закопчана за леглото. Той прекъсва целувката. Опирам чело към неговото, усещам превръзката му по кожата си.
"Целувам те." измърморвам, приближавайки се и отново докосвайки устни с него. Итън се отдръпва, клатейки глава.
"Не, не, не, Ади, спри, това е греш-"
"Просто млъкни" опитвам отново. Този път ръката на итън ме хваща зад врата и ме приближава, а той отговаря на целувката. Прокарвам ръце по гърдите му докато устните ни се движат в синхрон.
Целувката става по-сериозна, чувствам наболата му брада по лицето си и горещите му сълзи по бузите си. Прекъсвам целувката.
"Това не ми пречи."
607 думи
Съжалявам, че не съм ъпдейтвала историята от почти седмица, ще се опитам да ъпдейтвам по-често.
