PRISONER (затворник) | Итън Долан

X глава

Лекарят излиза от спешното, сваляйки ръкавиците си.

"Как е той?" разтреперана питам.

"Успяхме да го спасим," докторът започва.

"Благодаря ти, Боже." отдъхвам.

"Но," той продължава. Дееба.

"Сърдечният удар е разкъсал връзките и тъкънта на сърцето му, трябва да му се трансплантира ново сърце колкото се може по-бързо или-"

"Или какво?" прекъсвам.

"Може да са му останали само два месеца, или ще живее с усложнения до края на живота си."

"Тогава му намерете трансплантант колкото се може по-бързо!"

"Госпожице," лекарят навежда глава гузно, "към момента няма налични донори."

Г.Т.Н. Итън

Ади пада на колене пред килията, тялото ѝ трепери с всяко ридание. Тя хваща с ръка устата си, опитвайки да се спре.

"Ади, шшш" няма полицай до нея, както обикновено. Как по дяволите е влязла тук без помощта на полицай?

Опитвам се да я успокоя трескаво,ровичкайки телта (и аз нз за ква тел става дума, така пише в оригинала). Тя започва да се дави в сълзите си, да хълца и чувам затворникът в отсрещната килия да се пробужда от съня си.

Отключвам ключалката колкото е възможно по-тихо. Вратата на килията се отваря, скърцайки леко. Два през нощта е и половината смяна на корекционния офицер е минала, той би трябвало да спи сега.

Приближавам Ади към себе си, слагайки ръцете си зад гърба ѝ и вдигайки я като булка. Тя се свива на топка, сълзите ѝ мокрят тениската ми.

Успявам да затворя вратата на килията безшумно.

"Бебе, говори с мен." прошепвам, премествайки се в края на леглото и тя сяда в скута ми.

Ади прехвърля единия си крак и заравя лице в ръцете си. "Баща ми," тя проговаря задавено "получил е сърдечен удар."

Сърцето ми потъва. Ръката ми преминава по гърба ѝ, успокоявайки я. "Успели са да го спасят, но той страда от разкъсани сърдечни връзки."

О, благодаря, Боже, че е жив.

"Казват, че трябва да му бъде трансплантирано ново сърце. Или ще живее само още два месеца." Тя звучи все едно се дави, приближавам я още повече към себе си.
"Н-но няма налични донори в момента."

Аби избухва в плач, свивайки яката на тениската ми на топка в юмрука си.

"Н-не мога да продължа, итън." Тя започва да хълца.

"Шшшт, не плачи." Ръката ми минава зад врата ѝ и доближавам челото ѝ до моето, кожата ѝ е зачервена и гореща, носовете ни се докосват леко.

Тя обгръща с длани лицето ми, ръцете ѝ са леденостудени. "Не мога да изгубя и двама ви, вие сте всичко, което имам."

Угризение ме изпълва отвътре и очите ми се напълват със сълзи.

"Хей, спри да плачеш." Прокарвам палец по бузата ѝ колкото се може по-внимателно, изтривайки сълзите ѝ. Навеждам се и я целувам, прехапвайки леко долната ѝ устна. Има вкус на кафе, хващам се на бас, че е прекарала безброй безсънни нощи.

Тя стиска ръба на блузата ми, повдигайки я. Аз поемам, прехвърляйки я над главата ми.
(от моя лична гледна точка, това не е най-подходящият момент за такива неща, ама кво да правя - аз само превеждам.😊)

Тя трескаво хваща ципа на дънките ми, "Имам нужда от теб сега, Итън." Аз ѝ помагам да махне дънките си и свалям боксерките си.

След това го правим отново.

Г.Т.Н. Ади

Почти съм се унесла в сън, но итън започва да говори отново.

"Ади"

"Да?"

Той ме прегръща, поставяйки брадичката си на рамото ми.

"Знаеш, след изпълнението на смъртната ми присъда-"

"Не говори за това." Обръщам се към него.

"Не, просто, мисля, че мога да дам сърцето си на баща ти."

582 думи

Не съм ъпдейтвала книгата от хипер мн време, съжалявам. Честно казано, просто не ми се пишеше. НО ще я завърша, обещавам. Кажете искате ли да добявям снимки, както в началото на тази глава ⬆⬆⬆