PRISONER (затворник) | Итън Долан

XI глава

"Какво?" Отдалечавам се от него и се изправям на лактите си.

"Чу ме, Ади." Итън поглежда надолу към завивките, чертаейки невидими фигури с пръст върху плата.

"Не мога... не знам-"

"Ще дам сърцето си на баща ти." Итън казва решително.

"Не можеш."

"Животът на баща ти лежи на косъм в момента. Той е единственият човек, който ти е останал, Ади."

"Не можеш да го направиш, не искам да го правиш," промълвявам, треперейки неудържимо.

"Така или иначе умирам." Итън признава.

Избухвам в плач и заравям лице в длани, в опит да преглътна риданията си.
"Не," изпадам в истерия "Не, не искам да умираш. Не искам, Итън, не може да умреш."

Итън премества ръката си зад главата ми, обхващайки врата ми. "Шшшт," той прошепва, заравяйки главата в към гърдите си, така че риданията ми стигат до кожата му.

"Ако дам на баща ти сърцето си, поне още ще има част от мен с теб, когато вече ме няма." Той се обляга назад и прокарва палеца си под окото ми. "Честно, не бих могъл да си пожелая нищо повече, отколкото да мога да оставя парче от мен при теб."

"Бих предпочел сърцето ми да е живо и да бие до теб пред това то да лежи мъртво и студено, нали?" Итън се усмихва леко.

"Имаш нужда от баща си, той те обича. Позволи ми да направя това за теб, Ади, за теб и мен. Искам сърцето ми да продължава да те обича."

Извъртам глава, така че ухото ми е притиснато към топлата му кожа. Чувам как сърцето му тупти отвътре, чувствам равномерния пулс с всеки туптеж. Свивам очи и се принуждавам да направя избор.

Г.Т.Н. Итън

Говоря с някакъв случаен надзирател.

"Знаеш ли как мога да даря органите си след смъртното ми наказание?"

Той ме поглежда с присмех.

"Защо не попълниш формуляр да говориш с офицера, отговарящ по този въпрос?" Той се обръща, за да си тръгне.

"Чакай," притискам се към решетките на килията в опит да се приближа. "записал съм се за даряване на органи. Може да провериш шофьорската ми книжка.(явно в сащ, където се развива действието, такива неща се записват на шофьорската книжка, предполагам) Това е спешно." Спирам за момент. "Моля."

Той спира на място и се завърта бавно назад. "Знаеш ли кой е получателят на органа ти? Някой определен човек ли е?"

Кимвам.

"Кой орган искаш да дариш?"

"Сърцето си." преглъщам.

"Виж, дете," Той въздъхва, подавайки ми документите, които да попълня, за да говоря с офицера по тези въпроси.

"Ако не се лъжа, твоята екзекуция би трябвало да бъде проведена чрез смъртоносна инжекция. Тя причинява сърдечен арест. Това означава, че сърцето ти ще загине. Обесването причинява мозъчна смърт, но сърцето ти продължава да работи в последствие. Единственото възможно решение на проблема ти е смяна на начина ти на екзекуция от смъртоносна инжекция на обесване."

Пулсът ми се ускорява.

"Добре тогава, кажете им да ме обесят."

476 думи
Нямам какво да кажа... Гласувайте и коментирайте за по-бързи ъпдейти ❤