PRISONER (затворник) | Итън Долан

VI глава

Баща ми не знае, че карам към затвора.

След боя тате ме завлече вкъщи, не можах да спя цяла нощ, знаейки, че Итън е някъде там и се чувства ужасно. Пропуснах днешната консултация, защото баща ми настоя. Убива ме отвътре.

Хю бе обявен за мъртъв вчера, итън е убиеца. Започвам да разбирам. Итън не е болен, той просто е ужасно неразумен.

Все още не знам защо е в затвора и част от мен не иска да узнава.

Навън е мрачно и хладно, поглеждам часовника.

23:35

Не спирам в затвора, паркирам отвън и влизам. Охраната ме спира. Разбира се.

"Часовете за посещения са от 10 сутринта до 10 вечерта." Той промърмори нехайно.

"Не съм тук за посещение. Аз съм вътрешен консултант и моят пациент се нуждае от мен сега." отсичам.

Той повдига вежда и ме пуска да вляза. Триумфално забързвам към двойните врати и минавам през тъмния коридор към рецепцията.

Жената на бюрото поглежда към мен. "Часовете за посещения са-"

"Аз съм вътрешен консултант, не шибан посетител."

"Ти си... Дете? Кой престъпник консултираш?" предизвиква тя.

"Итън Грант Долан. Той участва във фатален бой вчера. Преди няколко дни отново се сби със същия затворник. Нямах възможността да говоря с него миналия ден; вярвам, че това е спешен случай." заявявам.

Тя кимва и казва "Долан е в лошо ментално състояние, сигурна ли сте, че-". Сърцето ми се свива.

"Консултант съм му по причина! Желая да го видя в килията му."

"Не мисля, че това е възможно," тя започва да говори, но човекът от другото бюро я прекъсва. Тя ме поглежда "Ти ли си Ади?"

Сърцето започва да ме боли.

"Така ме нарича той."

"Докторът смята, че е най-добре да го видиш в клетката му." Тя пуска слушалката на телефона и ме насочва към асансьора. Оставям вратите да се затворят преди цялата ми внезапна увереност да се изпари.

Веднага щом излизам от асансьора съм посрещната от доктора и корекционния офицер на смяна.

"Ти ли си Ади?"

"Да."

"Итън беше в лошо ментално състояние целия вчерашен ден, не е ял, или говорил, или спал. Единствения път, когато го накарах да каже нещо, той просто поиска, цитирам: "Доведи Ади."

Прехапвам бузата си отвътре.

Докторът си прочиства гърлото, "Мисля, че е най-добре ти да поговориш с него, той се нуждае от теб повече от лекарства в момента. Само този път."

Той напуска и корекционният офицер ме води към килията на Итън, отваря вратите тихо. "Когато желаеш да излезеш, шросто ме повикай." Той ми подава уоки токи и заключва вратата зад мен.

Итън седи в ъгъла на леглото си, прегръщайки колената към гърдите си. Хвърлям уоки токито настрана и изтичвам при него. Превръзките му ги няма.

"Итън" заставам до него и го прегръщам колкото мога по-силно. Поставям главата му под брадичката си и галя гърба му.

Итън не се движи, той стои неподвижен при мен, дишайки дълбоко. "Бебе, говори с мен," Аз го пускам и прокарвам ръка по брадичката му, повдигайки лицето му. Очите му са влажни и тъжни.

"Итън, говори ми, моля те." Прошепвам, прокарвайки палци под очите му.

"Ади." гласът му e слаб.

Започвам да плача. "Всичко е наред, итън," прегръщам го отново. "Всичко е наред." повтарям. Бавно, ръцете му ме обвиват в прегрътка. Аз се приближавам и устните ни се сблъскват. Не осъзнавам, че плаче, докато не усещам вкуса на сълзите му.

"Не исках да правя нищо толкова преебано." Той промърморва срещу устните ми.

"Знам."

"Толкова съжалявам, Ади. Моля те, не ме мрази." Чувствам топлите му груби ръце по бузите си.

"Обичам те, Итън."

Устните му са върху моите, без да се движат. Чувствам ги, горещи срещу моите, се насочват надолу към врата ми. Зъбите му докосват брадичката ми. Побиват ме тръпки докато се задъхвам и прокарвам ръце през косата му.

Вече не сме на леглото и преди да се осъзная, залитам назад докато той ме избутва към стената срещу леглото. Сърцето ми прескача, когато той премества ръцете си под блузата ми, обхващайки гърба ми.

Устните на Итън са до ухото ми, усещам топлия му дъх по кожата си.

"Искам те."

672 думи

Малеее, следващата глава ще ми е толкова нудобно да я пиша и ще звучи толкова зле на български... Пригответе се отсега хахах.