Минаха 2 седмици и посещавам Итън всеки ден за консултации.
Но не консултирам особено.
Просто говорим за всичко под слънцето освен защо той е в затвора. Още не знам защо, но не планирам да го притискам.
Обаче виждам, че е съкрушен отвътре по някаква причина.
Държа се с него като с нормален човек, защото знам, че има нужда от това.
Той ми разказва за семейството си и за своя брат близнак. Никога не съм ги виждала наоколо преди.
Итън не показва особено емоция или привързаност, но когато го прави, ме кара да се чувствам замаяна и уплашена.
Уплашена, защото разбирам, че малко по малко се влюбвам в него.
Не е просто това колко добре изглежда, а и начина, по който се държи. Какт просто ме зяпа тихо или как ме нарича Ади. Как се усмихва докато ми говори. Понякога имам чувството, че единственото нещо, от което се нуждае е малко любов.
Но ме е страх да го обичам, защото хората казват, че не е редно.
-
"Сесията свърши."
Отдръпвам се от масата и се насочвам към вратата.
"Какво правиш след консултациите?" обръщам се към Итън.
"Ъм, прибирам се в килията си? Останалата част от деня е предимно безполезна, освен обяда."
Засмивам се, "Да, обядът винаги ми оправя деня."
"Определено не оправя моя ден." Той вдига качулката си. "Мерси за дъвката, де." Итън намигва, прибирайки пакета дъвки, който донесох за него в джоба си.
"За нищо, може ли да ви последвам?" питам телохранителите и те кимват.
Закопчават с белезници ръцете зад гърба му и го отвеждат към клетката му. Гледам как затварят вратите с трясък и ги заключват. Итън протяга ръце през решетките, за да го откопчаят.
"Ще се видим утре?" той извива китките си.
"Или по-късно ако ми доскучае в офиса на баща ми" обвивам пръсти около решетките и се навеждам напред, "Ще се видим скоро, задник."
Натискам носа му и бягам назад преди той да успее да се протегне през решетките и да ме хване или нещо подобно.
"Държиш се толкова детински, Ади."
-
ГТН (гледна точка на) Итън
