ЕДНА СЕДМИЦА ДО ПРИСЪДАТА
"Не мога да повярвам, че го направи!" Итън прошепва докато го превеждам през входните врати на затвора.
"Как въобще успя да го направиш?" Той хваща ръката ми в момента, в който течението докосва лицата ни. Чувства свобода.
"Може би да или може би не съм прекарала цялата последна седмица в съда с адвоката ти, молейки съдията да ти даде един ден почивка от затворническия живот. Знаеш, преди присъдата ти. Дълга история, не искаш да знаеш какво точно направих." Издърпах го към колата на баща ми.
"Да не би да те оставиха да напуснеш затвора просто така, без никаква охрана и подобни?" Поглеждам към итън докато го вкарвам в колата.
Той не ме слуша, внимателно разглеждайки околностите, все едно са нещо чуждо.
"Ей, Ит." Щракам с пръсти, прекъсвайки взирането му.
"Да? Ааа, имам проследяващо устройство." Итън загъва долнището си, крачолът се повдига и виждам шибаното нещо около глезена му.
"Ау, колко забавно." изсумтявам и затварям вратата на автомобила.
"Не знам как да се чувствам в момента." той измърморва, а аз излизам от паркинга и свивам извън ебания затвор. Изглежда сякаш ще заплаче, затова прочиствам гърлото си. "Скъпи, сложи си колана." потупвам го по рамото.
"Еби го," Итън сваля прозореца и вади главата си навън. Виждам усмивката на лицето му, докато вятърът духа косата му. "мина толкова време." Итън се обляга на седалката си и затваря очи.
"Знам."
Той включва радиото и превключва през различни станции. Дрейк започва да пее, той спира и усилва звука. "Липсваше ми слушането на истинска музика." той въздъхва. Обръщам се, за да не види, че съм на път да заплача.
Непрекъснатите напомняния как той е просто нормално момче ме нараняват.
"Къде отиваме?" Итън слага ръката си на бедрото ми, стискайки леко. Отбивам встрани от пътя.
"Не съм много сигурна."
Той отваря вратата. "Сменяме места, аз карам. Ще заведа приятелката си на среща."
Гледам как се връща към трафика. Той продължава да гледа пътя, докато говори. Едната му ръка е върху волана, докато другата седи на бедрото ми. Насочвам погледа си към другата му ръка, която мързеливо хваща кормилото.
