VII глава

129 8 0
                                    

Ако ви е неудобно да четете сексуални... ъх... неща, прескочете първите 11-12 абзаца.

Не го спирам, когато ме хваща здраво за ръцете и ме избутва към стената. Итън притиска устни към моите.

Ръката му идва зад гърба ми, отчаяно опитваща се да ме доближи до него. Прокарвам пръсти през косата му, дърпайки я леко.

Той се отдръпва, дишайки тежко, челото му е опряно в моето докато той се протяга назад и сваля тениската си. Изведнъж някаква мисъл сякаш го спира и той се отдръпва.

Виждам как отива до другия край на стаята и се изправя в цял ръст, мускулите на гърба му стават видими. Той отива до охранителната камера и слага тениската си върху обектива.

Той пресича прага на стаята отново, хваща яката ми и ме приближава към себе си, неуспешно опитвайки се да разкопчае блузата ми.

С леко сумтене, той разкъсва и разкопчава копчетата, потапяйки лице към ключицата ми и я целува докато свалям горнището си.

И когато сме лишени от дрехите си, итън сваля бельото ми и го хвърля настрани. "Скочи!" той задъхано казва. Правя го и обвивам крака около талията му.

Той бавно го вкарва. (МАЛЕЕЕ УЖАС МАМО ПРОСТИ МИ НЕ ЩА ДА ПИША ТАКИВА НЕЩА ХАХАХАХ)
"Итън," издъхвам, хващайки по-здраво врата му. Той докосва устни с моите. "Шшш, другите престъпници могат да ни чуят." Той промърморва през целувката.

Тогава забързва темпо, чувствам как гърба ми се трие по грубия бетон, а той забива нокти в бедрата ми.

Спирам стоновете си като захапвам леко рамото му. "Ади, дееба.". Итън казва, извивайки глава назад като отчаяно вкарва навътре. Гърбът ми се извива към стената и виждам как пот се появява по челото му.

Почти съм там, трудно ми е да издържа, прокарвайки нокти надолу по гърба му, доближавайки го по-близо.

Той притиска устни към раменете ми, опитвайки се да спре стоновете си.

"Обичам те," той прошепва.

Той го каза.

Г.Т.Н. Итън

Тя лежи в ръцете ми, краката ѝ са сплетени с моите. Ади притиска чело към гърдите ми, очите ѝ се затварят. Тя носи моята затворническа тениска, тъй като скъсах нейната блуза.

Слагам брадичката си върху главата ѝ, виждам белези по цялата ѝ ръка, нови. Когато блузата ѝ се надига, виждам драскотини по долната част на гърба ѝ от грубите бетонени стени. Има белези във формата на полумесеци по бедрата и от захвата на ноктите ми.

PRISONER (затворник) | Итън ДоланKde žijí příběhy. Začni objevovat