PRISONER (затворник) | Итън Долан

VIII глава

Този път паркирам пред затвора и крача към входа, охранителят не ме спира.

Аз съм в истерия, но не си позволявам да се разплача. Влизам в сградата и връхлетявам при бюрото. "Обратно при Долан толкова скоро?" Същата жена зад бюрото ме поглежда объркано. Около 7 часа сутринта е.

Игнорирам я, отивайки право в асансьора.

Смъртна присъда.

Защо не ми е казал?

Корекционният офицер се събужда от дрямката си, а аз го грабвам за ръката.

"Трябва да видя Итън веднага."

Г.Т.Н. Итън

Ади тича към мен с всичка сила веднага щом вратата на килията ми се отваря с трясък.

Аз ставам в леглото, но тя се хвърля в ръцете ми, изкарвайки въздуха ми, когато ме прегръща и започва да плаче.

Облягам се назад и я целувам по косата. Какво се е случило?

"Шшш." промърморвам, масажирайки гърба ѝ в кръгови движения. Тя още носи тениската ми. Аз вдишвам дълбоко, поемайки аромата на ади.

Ще ми липсва, когато ме няма.

Ади се избутва назад, вдигам ръце, за да погаля лицето ѝ. Очите ѝ са изморени и червени. Тя преглъща и започва да говори, гласът ѝ е задавен от сълзи.

"Защо не ми каза?"

Г.Т.Н. Ади

Тишина ни обгръща.

"Не исках да се натъжаваш, ади." Итън най-накрая проговаря.

"Не," задавено отговарям. Искам итън да зспочне да се смее и да ми каже, че това е само базик. Но той сваля поглед. "Кажи ми, че това е шега, моля те, кажи ми, че това е шега." разплакана промълвявам, сълзите давят думите ми.

Итън ме прегръща отново. Аз заравям глава в него, сълзите ми мокрят блузата му.

"Убих хора." Вдигам поглед към итън в момента, в който започва да говори. Той гледа напред с влажни очи, пръстите му галят гърба ми.

"Преди 6 месеца бях настанен в тази сграда, за да чакам присъдата си за непредумишлено убийство. Съдът отсъди смъртно наказание преди две седмици, бях готов да го приема вече 6 месеца."

"Обадиха ти се да ме консултираш деня след присъдата. Беше ги страх, че няма да мога да я понеса."