Protect me/Save me

Глава 8

Сидни

   Срещнахме едно много странно момче по улицата. Слабо, изпито, мършаво. Вървях с Джейс към най-добрата ми приятелка- Мелани, когато той ни спря.
-Извинявам се, но накъде отивате?
  Да, въпросът му беше странен и неудачен. Все пак не го познавахме.
-А ти кой си?- изрепчи му се Джейсън.
-Макс, опитвах се да се ориентирам къде е къщата на Мелани. Мелани.. Забравих фамилията, съжалявам.
-Как очакваш да ти помогнем като дори не знаеш как се казва? Все пак това е Маями и не живее само една Мелани.
-Кестенява коса, горе-долу висока, на 19...
-Мелани Колсън?- попитах.
-Да, точно! Случайно да знаете къде живее? Чух, че прави някакво събиране днес, а съм нов още и разбрах, че няма проблем да се включа.
-Ами... -подхванах.
-Ние всъщност отиваме сега там. Ела с нас.
-Добре. Благодаря ви!
   Имаше нещо, което в това момче не беше наред.
-Откъде си?
-О, ами от далеч. Важното е, че сега съм тук. Живея сам и от университета ми разказаха за вас.
-За нас?- попита момчето с мен
-Да и за Мелани също. Посъветваха ме да отида при нея, защото е била президент на клуба за Freshman в университета.
-Да така е.
   Всъщност мразех Мелани заради това, че беше президент на този клуб. Ненавиждах защо всички толкова много искаха да бъдат зам. президенти там. Дори не ме бе избрала. Както и да е. Аз след това й го върнах.
-И сега продължавам- казах, поглеждайки Джейсън.
-Какво?- погледна ме той въпросително.
-О, нищо. Бях се замислила за нещо.
-Та, казвах- продължи Макс- какво мислите за повечето момичета наоколо. Някоя яка мацка?
-Мисля, че с Мелани много ще си подхождате. Тя е абсолютно твой тип и обратното.
-Сид..- дръпна ме приятеля ми леко настрана.
-Споко бе, Джейсън. Макс изглежда свестен. А и едва ли нещо ще се случи между тях. Очевидно е, че е малко по-малък от нас.
-И все пак. Не мисля, че е много удачно да говориш така, тя ти е приятелка, съобразяай се.
-Всичко наред ли е ?- дойде с усмивка до нас Макс. -Мога да вървя сам, ако ви преча.
-Не. Всичко е ок.
   Дано Мелани се вържеше на този и да спре да гледа моето момче по начин, заради който искам да я обезоглавя.
  Когати стигнахме до къщата на Мел, на лицето на Макс ясно се четеше удивление от размерите на къщата им. Не беше само къща, но не беше и достатъчно да е имение. Бих го нарекла "мини имение".
    На вратата ни подрещна висок, строен и много красив мъж. Най-вероятно това беше бодигарда й, за когото тя веднъж ми разправя, но не и обърнах особено внимание. Беше по-мъжествен и по-секси от Джейсън. То и аз с такъв като него у дома и аз нямаше да излизам често. Откакто дойде и Мел спря да излиза. Може би се дължеше и на факта, че ходех с Джейс.
Нека.
   Седяхме на дивана, когато Мелани поиска да отиде до тоалетна. Плана ми работеше безотказно- аз я дразнех уникално много с Джейс, а Макс изглежда си я хареса, защото а последва.

Джейсън.
   Не разбирах защо Сидни се държеше толкова странно. Първо говори с това непознато момче, после почна да обсъжда най-добрата си приятелка. Не разбирам. През цялото време бръщолевише и не ми обръщаше внимание, а когато отидохме у Мел, чак тогава се сети да ме целуне.
   През главата ми минаваха различни версии на отговора на този въпрос- "Защо Сидни се държеше така?", но всички звучаха адски глупаво.
Единственото достоверно бе това да иска да я дразни и да използва мен. Подло. Дано не е това.
  След като Мелани отиде до тоалетна и после Макс я последва, ми стана ясно-най-вероятно я харесваше и просто иска да се забие с нея, но не пред нас. Сигурно заради разликата в годините. Същият въпрос се въртеше в главата ми отново и отново. Просто щях да я питам.
-Хей, Сид, може ли да те попитам нещо?
-Да, кажи?
-Ами.. искам да те пит...
   Не успях да задам въпроса си, защото тънък, продължителен, женски вик не ме прекъсна. Беше Мелани.
   Цялото ми тяло се напрегна и с 300 отидох до източкнила на този вик. Брайън вече ме беше изпреварил, но и да не беше какво щях да направя?
  Погледнах надолу и видях кестенявокоска почти легнала и плюеше кръв. Доста кръв.