Protect me/Save me

Глава 28- Вземи ме в твоята стая

Мелани

  Дейвид пак ме замъкна надолу по стълбите при двамата. Бях особено "щастлива" да ги видя отново, особено като знам, че са спали заедно. Иу, какво по-отвратително от това. Толкова много съжалявам, че се отдадох на него..
-Какво си се замислила?- усмихна ми се мило Дейв.
-Нищо, мисля за някакво глупости.
-Ако нещо те тревожи, винаги може да споделиш с мен, Мел.
Той ме постави нежно на дивана и леко постави кичур коса зад ухото ми. Този жест някакси ме накара да потрепна. Брайън никога не беше толкова мил, а сега с това, което направи и с Глория.. разби сърцето ми. Буквално. Сигурно съм била просто поредната бройка, това е ясно..
-Какво има?- погледна ме бодигарда ми.
-Какво да има? Питай Глория тя може да знае.- глория в момента не беше около нас и нямаше да чуе разговора.
-Че какво общо има тя с нас?- погледна ме наистина изненадан.
-На какъв се правиш? Много ли ти е яко да ти се отдавам, а след това да си с друга жена?!
-Каква друга жена? Няма друга жена! Нама никаква жена?! Защо трябва да има и защо ме обвиняваш в нещо, което не знаеш дали е така?
-Нямало жена... аз чувал с картофи ли съм. По дяволите ти дори не се заинтерисува за мен как ще съм дали изобщо ще оцелея, ама си се нахвърлил на тази... курва!
-Мелани,.. няма да слушам подобни глупости. Нещо не си на себе си и нямам желание да разговарям с някаква твоя бобесняла страна.- стана и понече да тръгне, но следващият ми върпос го спря.
-Някога изобщо били ли сме заедно? Когато ти се отдадох, когато го повторихме, и всички пъти, в които ти беше до мен и ми помагаше за сривовете ми, за изблиците ми, за.. -прекъсна ме.
-Мел.. не е момента сега да водим този разговор..- в същото време се появи Глория във всекидневната.
-Нещо прекъсвам ли?- попита невинно.
-Не- отсече рязко той.
-ДЕЙВИД!- извиках- ДЕЙВИД!
  По стълбите дойде съненото момче и ме погледна притеснен. Направих му знак да дойде до мен и той слезе, олюлявайки се все още от ефекта на дрямката.
-Какво има? Всичко наред ли е?- попита загрижен, поглеждайки ту мен, ту останалите присъстващи в хола.
-Не- отгорових наперено- Искам да ме вземеш в твоята стая. Веднага. Не задавай въпроси.
   В погледа му видях въпрос, щастие и някъде скрито вътре перверзно мислене. В онзи момент дори не ми пукаше за Брайън какво ще си помисли, не ми пукаше даже с кого щях да спя. По-добре курва, отколкото смачкана от човека, който трябваше да ме пази и защитава... а той дори от самия себе си не успя да ме предпази, камо ли от някой друг. Може би наистина Дейв беше моят правилен избор, но тук сърцето ми и разумът ми спореха..
-Ето- каза поставяйки ме на неговото легло.

От много време не бях посещавала стаята за гости, особено ако е обитавана от някого. Преди служеше да склад за разни дрехи и вещи на мама, но също толкова отдавна с баща чи решихме да ги дарим и да се отървем от спомена, дърпащ ни към миналото, дори този спомен да беше мама. Въпреки него и доброто му желание аз да порастна далеч от спомена за майка си и нейната дарба, аз знаех каква съм и че колкото и да криеше самоличността ми, аз нямаше да се променя. Запазих си една снимка и едно нейно тефтерче с мисли за бебето, което им се е родило. Беше записала даже първите ми думи и беше споделила представите си за бъдеще, в което аз присъствам... в което тя присъства.. 

-Хей, добре ли си?- погледна ме Дейв.
-Да, извинявай. Просто тази стая ми напомня на някого и.. всичко е ок, мерси.
-Ако искаш ще те оставя в твоята?
-Не- отговорих светкавично, даже той се стъписа от бързината на отговора ми. Трябваше Брайън да ревнува и бях сигурна, че след тази вечер щеше това да стане.- Искам да кажа.. тук съм добре. Не искам да съм сама.
-Какъв е проблемът да си с тях? Не, че не ми е приятна компанията ти.
-Какво да ти кажа.. Дейв, всички явно знаят само да ме предават и зарязват. Слали са.. мамка му, спали са заедно, докато аз съм на ръба на смъртта. По-добре да бях пукнала, отколкото да ме унижават така.
-Мелани!- леко повиши тон- Не искам да слушам как най-красивото момиче, което някога съм срещал, се обижда по този начин. Знаеш ли какво? Мисля, че ти трябва една дълга почивка, съпроводена от сън.
-И знаеш ли какво още?- попитах, а той поклати глава отрицателно- И занимания,които не включват думата "Брайън".
-Хах- много сладко се смееше- Добре го каза тук. Сигурна ли си, че са спали?
-Да, Глория ми каза, докато бях с нея в тоалетната, а и Брайън никога не отрече. Само овърташе..

Дейвид
  Когато Мелани ме извика да я заведа в моята стая, сърцето ми започна да бие лудо и всяка една част от мен летеше от щастие, защото най-накрая можех да имам желаното момиче. Беше толкова красива и нежна, а аз толкова малък и хлапак, но любовта ми беше най-силното и най-хубавото нещо, което някога бях изпитвал. Обясни ми защо искаше да е при мен- били спали двамата. Не знам дали е истина или не, но предпочетох да взема нейна страна, все пак имаше нужда от подкрепа и някого, на кого да споделя, а не човек, който да не се съгласява с нея. Въпреки нараненото й сърце, аз не смятах да се откажа от нея!