Protect me/Save me

Глава 25 - Бързи решения

   Брайън

Никой от нас не очакваше така се развият нещата. Всичко вървеше по план, но някой вътрешен беше изпял къде ще е приемът и кой ще присъства. Цяла вечер бяхме заедно с Дейвид нащрек дали няма от някъде някой да изкочи. Приемът беше към края си, когато започна стрелбата. Успях да натикам Мелани под масата заедно с още няколко жени/момичета. С Дейв реагирахме бързо и застреляхме няколко. Но после нямам идея защо излезе изпод масата, но започна да вика името ми. Бях надалеч и в следващия момент, когато се обърнах, видях един от стрелящите да прострелва Мелани. Всичко ми се обърна, включително и трезвото ми мислене и почнах да стрелям като луд. Не знам даже дали не уцелих цивилен гост, но яростта беше завладяла тялото ми. Прикривах Дейвид, за да може да изкара Мел навън и да я заведе в колата. Не ме интересуваше дали щях да оцелея или не, важното беше тя да се спаси.

Дейвид

  Мамка му! Видях тялото на Мелани да пада. Стрелях всичко, което се движи, забелязах, че и Брайън не беше по-назад от мен. Даже уцели гост на приема, което беше против нашата професия (или поне неговата). Чух гласа му да вика да я изкарам оттук. Хванах я, а тя веднага се сгуши в мен. В други обстоятелства това щеше да е страхотно чувство, ама сега се борих просто да оцелее. По дяволите, защото усещах как се отпуска! Мамка му, защото виждах как кърви раната. Да ги е*а, защото щях да я загубя.
  Бях от много кратко с нея, даже мисията ми беше да я.. отвлека. А сега се борих с всички сили да я опазя. Беше от момичетата, които са.. страхотни- не само красиви, но и умни, талантливи, а особено тя- надарена. За колкото и малко да бях с нея, караше ме да се чувствам мн яко. Няма дума, която да опише това, но и това става, хах.
-Не заспивай, Мел! Моля те, Мел!
-Браъйн? С-спи ми.. се.. Бра...йъ...н..
-Жалко, че той не е с теб сега. Едва ли аз ще мога да те спася, но ще се наложи да пробваме.
Сложих е отпред на колата, закопчах й колана, а след това седнах на шофьорското място и настъпих газта. Как исках да псувам и да се ядосвам колко незразсъдна беше тя, но нямаше да доведе до кищо добро. Когато имах възможност, поглеждах към Мелани и я побутвах, защото заспеше ли дълбоко... Не! Нямаше да си мисля такива неща! Не и сега! Още не!

Брайън
Прикривах Дейвид, за да се измъкнат. Прострелях много, но и сигурно имаше още толкова някъде вънка. Трябваше спешно да се махна и да помогна на Дейвид и Мелани.