Protect me/Save me

Глава 20- След размисли и разкаяния

   Брайън
   Първо мърмори за презерватива, после се задълбочи в някъв безсмислен разговор за семейства, после пък ми говори как не искала повече секс с мен, защото само съм я използвал...
Думите можеха да ме наранят повече, от колкото някаква физическа болка. Бях в стаята си (стаята за гости) и правих лицеви опори, за да се разсея. Повечето мъже след такъв тежък разговор биха отишли да се напият, да се опитат да забравят и да направят всичко възможно да преспят с някоя курва. Но аз не бях такъв. Поне вече не.
Допусках много грешки със Стела и най-голямата беше тази, от която Мелани най-много се страхува... дете.

Мелани
   Може би малко прекалих, може би бях много остра и директна. Баща ми винаги ме е учил да говоря така, че винаги да е в моя полза, тоест, предполагам- манипулация.

Лежах си отново на леглото. На същото легло, на което до преди часове бодигардът ми искаше да ме чука, а едва преди ден правих ма него секс за пръв път. Само спомените ми в главата ми ме караха да се чувствам зле, иначе всичко беше точно...
Боже, кого залъгвам.
НИЩО НЕ БЕШЕ ОК!
Нищо.. дори цигарата, която изпуших на прозореца, не ме накара да се почувствам по-добре. Не можех да доближа леглото не от лоши спомени, а от такива, които исках отново да са реалност. По дяволите!
Защо изобщо се правех на някаква недодостъпна, когато е точно обратното? И най-лошото бе, че не беше само заради секса. Имаше нещо повече между нас, но не исках да призная.
Не исках, защото знаех, че след време пак ще остана сама.. винаги бях и винаги ще бъда сама.

•••
След няколко часа размисли и разкаяния започнах да плача. Да плаках, колкото сълзи можех да събера в този момент... мразех да го правя, предпочитах да съм ядосана и да крещя или уплашена и да треперя, но не и да рева.
"Винаги ще си сама! Няма да може да обикнеш никого, защото не знаеш какво е да обичаш!"
"Никой не те обича!"
"Ти си боклук, срам за фамилията!"
"Курво, така ли те е възпитавал баща ти?!"
"Вземи се гръмни, депресирана кучко!"

Не ми даваха мира гласовете в главата ми и това бе още една причина да плача. В този момент наистина имах нужда от някого. Не плачех за майка ми, за баща ми или за каквото и да е било. Просто бях сама.. съвсем сама- преносно и буквално. Баща ми го нямаше от 3 седмици нито е звънял, нито ми е писал.
-Брайън..- пророних- бодигарда ми. Човекът, който опазва хората цял живот, но него кой ще го опази?- горорих си вече и сама.- Къде си?- исках да задам въпроса към него, но очевидно него го нямаше до мен, затова питах по-скоро себе си.

Изморих се да плача, да хленча и да мрънкам. Имах вид на красиво и силно момиче, даже може би обичано, но грозната истина беше, че съм слаба, разглезена и недоволна от всичко. Беше вече време да престана с това, което съм и да направя един път нещо смислено в този живот без да ме е страх какво ще се случи.

Брайън
   Бях в кухнята и се чудех дали да приготвям вечерята. На обяд не слезе, защо да го правеше на вечеря.
-Хей- чух гласа й- Какво правиш?
-Нищо, искаш ли да ти приготвя нещо?
-Да, не бих отказала.
   Не говорихме много след това. Вече взе много да ми писва от това неловко мълчание или неловко разговори, които водихме от време на време.
-Защо не поговорим, отново? - попита тя и ме остави супер изненадан.
-Добре
-Ами- въздъхня тя- Мисля, че бях прекалено директна и не ти дадох много избор след това, което казах. Мисля, че бях и малко афектирана от това, което се сличи.
-Няма проблем- наистина нямаше- Искам обаче този път аз да кажа нещо.- поех си въздух- Както вече знаеш, аз обичах Стела, тя ме промени и ме накара да гледам на нещатажпо съвсем различен начин, за което винаги ще съм й благодарен, но сега не искам да говоря за нея. Искам да ти кажа, че онази нощ имаше нещо между нас и колкото и лошо мнение да имаш за мен, аз не съм този камък, за който всички ме мислят.
-Знам- прекъсна ме тя- Ти си забавен и можеш да бъдеш много мил, стига да го искаш. Криеш в себе си най-хубавите си емоции- да можеш да обичаш! Аз какво от това мога като никой не ми е показал как? Не знам какво е...
-А искаш ли да разбереш какво е?- направих 2/3 крачки и скъсих разстоянието помежду ни.
   Тя ме гледаше, аз я гледях. Беше момент, който се случва много рядко- говорихме си с очи, а не с думи. Толкова бяха красиви и изразителни!
Целунах я.
Е, просто не успях да се сдържа, мамка му! Но тя ми отвърна... и то страстно! Не знаех някъде ще се развият нещата след тази така гореща целувка, която траеше много, ама много дълго, но дори да беше най-грешния и опасен път, аз бих потеглил по него!

•••
Здравейте, всички! Благодаря за отделеното внимание за тази глава, опитвам се да пиша често и да не ги бавя! 😘
А, и честита ни 20та глава хорааа! Не мога да повярвам колко много, време е малко нещата да се забързат и да престъпваме към драмата и екшъна! 😁

И искам само да споделя, че публикувах нова книга, чийто пролог, ако желаете, можете да прочетете вече!

До скоро! ❤️