Protect me/Save me

Глава 37 - "Какво по дяволите й мажеха по корема?!"

Брайън

    Мелани супер се беше притеснила, особено като пред жената на бюрото казах, че е бременна. На лицето й се изписа голяма вина и срам, но аз бях повече от щастлив. Вярно, че тя е на 19 години, но въпреки това за мен вече бе време да имам деца. Де да можеше родителите ми да видят внучето си. Трябва да съм корав и да не мисля за миналото.
  Влязохме в една стая и там ни чакаше жена с пристилка, а до нея неизвестна машина. Най-вероятно се гледат с нея бебетата.
-Господине, помогнете на жена ви да си съблече горницата и да облече тези дрехи.- усмихна се мило тя.
Взех дрехите и я поведох зад една малка стеничка, служейки за съблекалня.
-Мел, стегни се.
-Не мога, Брайън! Всички ме гледат все едно ще раждам дявола. Хубаво, че е частна клиника иначе до сега жива да са ме изяли.- започна да шепне нервно.- Защо така ме гледат?
-Защото си най-красивата млада майка- целунах я по челото.- Сега се съблечи да те приготвим.
-Срам ме е- изчерви се тя.
-От мен ли?! Та ти се бременна, Мел! 
   Не каза нищо повече и се съблече доброволно, иначе щеше да трябва да приложа малко сила и сексапилност (ец ец).
   Мелани се върна и седна на леглото, предвидено за родилки. Какво по дяволите й мажеха на корема?!

Мелани
 
   Всичко гнусно и гъделичкащо на света нямаше как да се мери с това, което ми правиха. Леко се засмях и акушер- гинеколожката започна да се подхилва също. Кой знае колко смешно съм изглеждала, но какво да се прави.
-На колко месеца е?- попитах нетърпеливо.
-На 1 почти. Още е много малко ембрионче. Ще трябва да започнете скоро диета и да имате здравословен начин на живот. Дали ще можете ? Надявам се мъжът ви да може да ви помага. Честито и на двамата.- Брайън намери ръката ми и я хвана. Беше страхотно усещането, че вече сме едно цяло.
-А, само да не забравя, ще имате доста проблеми сутрин с повръщане, както и непоносимостта към някои храни ще се засили, избягвайте ги. Ще можете ли да дойдете за преглед на 4тият месец? Тогава ще можем да кажем полът и евентуална дата на раждане.
-Да, разбира се- казах мило- А кога да започна диетата, която споменахте?
-Възможно най-скоро! На излизане от клиниката има безплатни книжки с много и разнообразна информация. Ще са ви полезни. Желая ви приятен ден!
  Облякох се набързо, прибрах 5/6 книжки и брошури за бременни и се качих в колата, след което се разплаках.
-Какво има?!- попита ме Брайън стреснато.
-Не мога да повярвам..
-Надявам се това е да плач от щастие...- каза неловко.
-Брайън, толкова ме е страх. Изгоних баща ми, ще имам бебе и най-вече -може да е като мен! Какво ще правим тогава?!
-Нали вече ти отговорих? Ще си го обичаме и пазим каквото и да е то!- прегърна ме бодигардът.
   Когато влязохме у нас, всичко беше подредено и миришеше уникално. Поогледах се, но нямаше никой.
-Това, ако е поредната глупост на баща ми, ще го убия, честно!
-Не, не е това. Това е малък жест от мен към вас- приближи се до нас Дейвид, облечен в чисти дрехи, спретнат- Напоследък се държах като луд тийнейджър и нямах право. Искам да ви се извиня с топла вечеря и да ви поздравя за...бебето.
   Усмивка грейна на лицето ми. Затичах се и го прегърнах здраво. Толкова много го оценявах точно сега и се радвах, че горе долу е успял да преудолее новината за бебето.
-Благодаря ти!- прошепнах му в ухото.
-Аз също. Радвам се, че пак си си нормалният Дейв.- засмяха се двамата с Брайън.
   Вечерята беше повече от хубава. Говорихме си, смяхме се, споделяхме си интересни неща като как Дейвид някога си бил заклещил главата в парапет и седял така цял ден. Луда работа. Брайън пък как доил крава. Аз нямаше какво да споделя, но с радост слушах какво говориха.
-Изморена съм- прозявах се- Ще си лягам.
-Ще дойда с теб- намигна ми Брайън.
-Е, добре добре. Аз ще изчистя. -смеехме се и тримата -До утре.
-Леко нощ! -казахме в един глас.

(Мисля, че знаете какво се случва след това 18+ 😜)

•••
Хора, знам, че е мега кратичка, но исках да ви я пусна да имате малко нещо.
Благодаряяя Ви за всичко! ❤️