Protect me/Save me

Глава 40- След 3 месеца.

След 3 месеца

Брайън

Минаха 3 къси месеца откакто Сидни отново се появи в живота ни. Аз нямах против. Дългият ми опит като бодигард ми позволяваше лесно да преценя хората какви са още на първото изречение. Когато за пръв път пътищата ни с Мел се пресякоха аз бях повече от потресен от нея и бях сигурен, че няма нищо друго в главата й освен пари и скъпи неща. Тя може би е единственият човек, за когото съм грешал в първата си преценка. Нямаше нищо от това в главата й, напротив тя даже не искаше този живот, който водеше и искаше по възможен начин да се отърве мен.
Сидни определено се беше променила и въпреки лошото първо впечатление преди време, сега още като прекрачи прага на дома ни, можех да кажа, че нещо се е променило.
През тези 3 месеца много неща се промениха- Сидни стана отново що годе близка с Мел. Идваше почти всеки ден да проверява момичето ми и да й носи плодови шейкове и смутита. От повечето й се гадише, но Сидни твърдеше, че били страшно здравословни. Наистина полагаше доста грижи за Мел, докато мен и Дейв ни нямаше. Впрочем, ние започнахме да се занимаваме по сериозно с охраната на къщата и често имахме работа по градината- слагахме камери, датчици, всякакви джаджи за безопастност. Дейв обичаше много Сидни и дори на 19 намеренията му бяха сериозни към нея и това ме караше да съм много щастлив.
Мел се опитваше да прикриви колко неготова беше за близначетата, но често не успяваше и плачеше вечер. Аз естествено бях до нея, за да й помогна и утеша. Често се случваше това, след което ми се усмихваше и казваше, че е от хормоните. Тогава аз й отговарях знам. Няколко пъти й отговарях това, докато тя не ме попита откъде знам. Трябваше да й разкажа.
Аз и Стела почти имахме дете... казвам почти, защото направи спонтанен аборт в 7-мия месец и роди бебето ни мъртво. Тежко го преживяхме. След това загубих и нея... моята Стела си беше отишла заедно с Лора. Така щеше да се казва дъщеричката ни.

Дейвид

  Мисълта, че Сидни идваше всеки ден тук, при нас и помагаше на Мел с всичко, ми даваше надежда, че някога отново ще се оправят. Обичах ги и двете- Мел като сестра, а Сид като най-ценното злато на земята- блестящо, недокоснато и непокътнато.
Когато установих по-чест контакт с нея, ми сподели колко тежко й е било с Джейсън, как едва не я е убил веднъж, защото имал психическо разтройство... тя не го спомена в онзи ден на вечерята, защото не е искала съжаление от другите, за да я допуснат отново до себе си, но на мен ми сподели. Каза ми и колко е искала да му помогне и да го спаси от тази човешка напаст- наркотиците, но не е успяла.
Въпреки, че си бяхме много близкиц имах чувството, че крие нещо от мен...
   Аз също исках да й кажа нещо в замяна, но не знаех как ще го приеме. Как щеше да приеме идеята, че някой бе убил родителите ми и останах сирак на 15. Е, престраших се, нямах избор, не исках да крия нищо от нея. Реакцията й беше абсолютно нормална- страхуваше се, но я убедих, че няма нищо да й се случи, докато е с мен.
С Брайън затегнахме мерките за сигурност в къщата и около нея и това ми позволи малко или много да поработя над тялото си и усещах как след всеки ден ставах по-здрав и по-корав.

Мелани

  Тези 3 месеца минаха като едно движение на главата от ляво- надясно. Адски бързо! Бебетата растяха толкова бързо, че вече не изглеждах в 7-мия месец, а в 9. Всичко вървеше по мед и масло, спокойно, но нещо вътре в мен не ми даваше мира. Все имах това гадно чувство, че нещо лошо всеки момент щеше да се случи и едва даже заспивах вечер. Обикновено Брайън ме гушваше и ми минаваше, но последните няколко седмици това чувство не си тръгваше, колкото и любовна да бе прегръдката ни.
  С него избирахче вече стая за малките. За сега щяха да са в една стая, а след време шяхме да ги разделим. Баща им настояваше да са заедно като малки, за да могат да се социализират по-лесно. Бяхме купили доста неща за тях, защото знаехме половете. Само имената оставаха.

~~~
Една кратка главичка, за да изясня някои неща около двойките, преди да продължа напред, а и малко да се реванширам, че ме нямаше толкова дълго.
Дано ви е интересно, защото скоро ще има доста повече случки и движение в историята. Знам, че малко се застоя на едно място, ноо ще се промени! Коментирайте дали ви е харесала главата❤️
И btw честита 40-та главаа 😍