Последното място... последната улица, която бе кошмарът за всички, които търсиха Чонгкук. Една тъмна, изобщо не осветена малка уличка. Тама се събираха всички отрепки. Там хората правеха каквото си искат, понеже никой не ги виждаше.
Денят бе минал. Мин, Парк и Ким не си взимаха почивка и не спираха да търсят по-малкия. Накрая се спряха на тази улица. Те вдишаха заедно и пристъпиха напред като осветиха пътя си с фенерче.
Вървяха... вървяха още малко и сърцата им препускаха от тревога и мисли на най-лошото. Накрая се спряха на едно място. Фенерчето бе осветило познато тяло облечено с познати дрехи... бе подпряно на една страна точно до стената. Хубавите дрехи бяха изцапани с кръв... Момчетата не се сдържаха... сълзите им лека полека започнаха да капят... фенерчето бе преместено леко нагоре осветявайки останалата част на тялото. Сърцата има спряха когато видяха лицето... лицето на своя приятел.
![](https://img.wattpad.com/cover/141630170-288-k853964.jpg)
YOU ARE READING
Hospital love (m.y. & p.j.)(ВРЕМЕННО СПРЯНА)
Short StoryЕдна случайна среща в болницата заражда едно прекрасно чувство. Още една шитня ٩ʕ◕౪◕ʔو