Hospital love (m.y. & p.j.)(ВРЕМЕННО СПРЯНА)

37

След половин час Техьонг и Джимин бяха в дома на брюнета. Двамата сега стояха в стаята на Те и си говореха, докато майката на Ким не влезе.

– Момчета съжалявам, че ви прекъсвам, но слизайте на вечеря.

– Добре мамо, ей сега ще дойдем.

Жената кимна леко и напусната стаята. След това Техьонг изпъжка с досада.

– Хайде ставай, аз съм много гладен. – измрънка Чим и се потупа по корема.

– А аз нямам апетит, но ще трябва да дойда, нали?

– Позна, хайде ставай сега. – Парк хвана брюнета за ръката и го дръпна силно, като го изведе извън стаята.

След това двамата слязоха долу и се настаниха на масата в кухнята. Госпожа Ким сложи вечерята и не след дълго всички започнаха да се хранят като от време на време си разказваха по някоя смешна случка.

И не само те вечеряха. Юнги бе взел една голяма пица и сега той и Чонгкук се хранеха говорейки си постоянно.

– Оле, помниш ли когато отидох да се къпя и тъкмо, когато излизах от банята, паднах точно преди да стигна леглото и си ударих главата много силно, а ти започна да ми се смееш, защото като станах и аз започнах да се хиля като не нормален.

– Ох да, да това беше уникално! – засмя се Ги. – Имам си и снимка.

– Или когато ти се напи на рождения ми ден и започна да сваляш стената в хола, после отиде пред телевизора и започна да му се оплакваш, че госпожа Стена не ти пускала. – Кук силно се засмя след като разказа това, последван от Мин.

– Аааа не! Не помня всичко, но като ми показа клипа, направо ми се искаше да се метна от най-близкия мост, а госпожа Стена изпусна много секси месце.

– Да бе... толкова е изпуснала, че направо...

– Абе дребен, какво искаш да кажеш? Виж ме колко съм сексапилен. – по-големият се изправи и показа с ръце тялото си, което отново породи смях и у двамата.

– Като заговорихме за това хьонг, какво става между теб и Чим хьонг? – попита весело по-малкият и се усмихна.

– Какво да става?

– Ами не знам, май сте доста по-близки... – Чон вдигна леко рамене и избърса устата си с една салфетка. – Пък и сте доста сладички заедно, може нещо да става, нещо интересно.

– Хмм... да помисля... – изведнъж в ума му изникна образа на Джимин и се усмихна. – Не знам, може да има нещо, може да няма...

– Еххх нищо не казваш значи. – нацупи се по-малкият и скръсти ръце.

– Я кой го казва, до одеве беше заспал в обятията на Техьонг.

– Моето е друга тема, ти си ми важен сега. – обясни той и се усмихна. – Пък и беше приятно да съм с Те хьонг на саме.

– Виждам, както и да е. Заспивай, ако си се на ял.

– Шш... ало, да не съм на три? От къде на къде ще ми казваш кога да си лягам, а?

– Виж сега, изпратих майката от тук, защото искаше това, но не си мисли, че няма да съм суров към теб. Като ти казвам да заспиваш, заспивай. Почивай си, а ут.... – Ги се засмя тихо, когато видя, че приятеля му вече бе заспал. – Лека нощ дребен.

Каза отново тихо и се облегна на стола на който стоеше като затвори очи. После леко въздъхна и се усмихна едва доловимо.