Hospital love (m.y. & p.j.)(ВРЕМЕННО СПРЯНА)

34

Юнги набра бърза помощ. Линейката пристигна бързо. Лекарите вкараха Чонгкук в превозното средство, след него и момчетата се качиха. Те тръгнаха. Юнги държеше ръката на приятеля си, от очите му падаха капки сълзи, а Джимин и Техьонг едва се сдържаха.

След половин час линейката стигна до болницата. Лекарите веднага вкараха Кук в спешното, а Мин, Парк и Ким останаха отвън. Най-големият се обади на госпожа Чон, а тя уплашена за дето си дойде колкото се може по-бързо.

Мина почти час и един от лекарите излезе. Юнги веднага отиде до него.

– Как е той?

– Няма опасност за живота му, но има леко сътресение. Не знам какво е станало, но ясно се вижда, че е бил пребит.

– П-пребит? – гласа на Мин затрепери.

– Да, ако искате да говорите с него,  влезте. – момчетата не почакаха втора покана и влезнаха при Чон.

– Куки, как си? – обади се Чим.

Той ги погледна и се усмихна. Вдигна ръка и помаха щастливо, а момчетата едва се сдържаха да не заплачат.

– Как може да се усмихваш в този момент? – попита Юнги.

– Хьонг дори и да искам да плача не мога понеже се радвам да ви видя. – обясни щастливо Кук и се облегна назад.

– К-куки как се чувстваш? – проговори Ким и се доближи до мъника.

– Доста добре. – усмихна се той. – Вие?

– Не ни питай... Сега ни обясни, какво е станало? – Ги седна на болничното легло. – Кой ти причини това?

– Не знам. Беше тъмно и не видях лицата им.

– А какво всъщност стана? – попита и Парк.

– Ами когато се разделихме, аз тръгнах към вкъщи, но вместо по-дългия път поех по краткия, тоест по онази улица. И когато минавах, там имаше някаква групичка, погледнах ги и исках само да мина колкото се може по-бързо, но те просто ме нападнаха. Явно бяха пияни до козирката.– обясни той и си пое дъх. – Помня само това и после се събудих с болка...

Юнги побесня. Стисна силно юмруци и веднага тръгна към изхода на стаята, без да чуе и един от виковете на приятелите си, но Джимин не искаше по-големият да направи някоя глупост и затова го последва. Когато го настигна по-малкият го прегърна в гръб.