Hospital love (m.y. & p.j.)(ВРЕМЕННО СПРЯНА)

35

След известно време Юнги и Джимин се появиха. Дори не бяха забелязали, че това бе болницата в която се запознаха. Къде точно се появиха двете момчета? Двамата бяха излезнали от болницата и бяха седнали точно на онази пейка, на която се срещнаха.

Не си обелваха и думичка, просто стояха и мълчаха. Бе настанала гробна тишина. Сцената, която разиграха двамата в коридора на болницата бе наистина ужасна.

Джимин така и не се успокои. Сълзите му се спускаха, вените на ръцете и врата му бяха леко изпъкнали заради силното му викане, а сърцето му препускаше.

Юнги от своя страна бе ту спокоен, ту не спокоен. Погледнеше ли към момчето до него, сърцето му се свиваше, твърдата обвивка на лицето му се пречупваше и ставаше съвсем различен.

"Какво ми направи Джимин?"

Това бяха мислите на по-големия, когато отново погледна към по-малкия. Мин се протегна в посока на Чим и го хвана за рамото, приближавайки се и след минута го прегърнал здраво, докарвайки си изненадан поглед от него.

– Какво правиш? – попита спокойно Парк.

– Не е ли очевидно? – лек смях се изплъзна от устните на Ги. – Опитвам се да те успокоя, но като гледам не се получава...

Джимин вдигна глава нагоре след като и Юнги вдигна своята. Двамата се погледнаха, но... това беше един наистина тъжен поглед от страна на Мин.

– Какво има? – попита отново Чим.

– Не знам Джимин, не знам... – по-големият се обърна на противополжната страна от която се виждаше болницата и се загледа в нея, не след дълго усмихвайки се. – Тази болница... как може да харесвам тази болница?

– Харесваш ли? – погледна учудено по-малкият. – Когато се запознахме, помня как искаше да се махнеш от нея, а сега я харесваш. Защо?

– Имам си причина. – усмихна се той и се изправи. – Хайде да се връщаме при Кук и Техьонг.

– Добре. – каза набързо Джимин и се изправи.

След секунда двамата тръгнаха към болничната стая на Чон, където се намираше той и Техьонг.