Hospital love (m.y. & p.j.)(ВРЕМЕННО СПРЯНА)

39

Два часа бяха изминали от както Ким и Парк бяха излезнали. Цели два часа, а до болницата се стигаше за един. Защо двамата се бавеха толкова?

– Изумяваш ме всеки път... – продума Джимин с нисък тон. – Защо трябваше да се спираме във всеки магазин, в който имаше понички или различни сладки? Заради теб се забавих.

– Оле, стига си мъркал.

– Аз да не съм ти котка бе кокошка такава!

– Ами... мама така ми казва, когато мрънкам. – Те се засмя силно докато вървеше към болничната стая. (И моята майка така ми казва, какво съвпадение🙃😂)

– "Мама ми казва така като мрънкам"... – Чим го имитира докарвайки гласа му и се засмя. – Ох Техьонг отчайваш ме някой път.

– Знам ама ме обичаш.

Двама се засмяха и отвориха вратата на стаята, където бе Чонгкук в компанията на Юнги.

Кук и Ги се обърнаха към идващия шум и се съсредоточиха към тъкмо дошлите Те и Чим.

– Здравейте. – каза весело Кук и помаха с ръка докато в другата държеше един сандвич. – Какво ви води насам?

Юнги се обърна отново към прозореца и се загледа някъде навън.

– Ами Джимин искаше да говори с Ю... – преди Ким да продължи, Джимин го удари по ръката. – Така де... исках да те видя Чонгкук.

– О.. ами мило, благодаря. – малкият се усмихна широко. – Добре съм.

– Радвам се, да го чуя, а ти Юнги?

– И аз съм добре.

– Хьонг.. – Джимин отиде до по-големия. – Може ли да поговорим?

– За какво?

– Не знам, ти ми кажи, нещо си ми ядосан..

– Какво има? – Кук се обади отзад и гледаше.

– Нищо Кук, ей сега идвам. – Ги се изправи и задърпа навън Джимин, а Техьонг го оставиха при малчото.

– Колко странно, отново. – Чон вдигна рамене и си продължи яденето като не пропусна да си говори с Те.

– Слушам те. – Мин пусна Джимин и го погледна.

– Питах те вече, ядосан си ми за нещо поне кажи за какво е.

– Защо да съм ти ядосан?

– Не знам, нали затова питам. – Чим вдигна ръце. – Сутринта като ти писах не беше особено радостен както обикновено.

Чу се тихата въздишка на по-големия. Погледа му шареше леко по пода, докато не погледна към Парк.

– Добре, изревнувах, ясно? Странно е, но изревнувах от това, че си бил в Техьонг, а честно казано не трябва да ревнувам, ама какво да направя?

– Оооо, ти пък хьонг. – по-малкият се засмя. – Недей така, наистина няма от какво.

– Знам, но какво да направя..

– Юнги, спокойно.

– Добре дребен. – той кимна и го гледаше.

– Сега искаш ли да излезем и да се разходим малко?

– Да, хайде.

Двамата тръгнаха и след малко обикаляха наблизо.

А Б

За убиване съм нали? :)