Hospital love (m.y. & p.j.)(ВРЕМЕННО СПРЯНА)

27

На сутринта алармата на Джимин го събуди от дълбокия му сън. Той бавно и тромаво взе мобилното устройство от нощното си шкафче и го отключи, виждайки че има известие от съобщение.

_____________________

(Jimin and Taehyung)

k.taehyung:
Облечи се малко по-хубаво понеже днеска ще се видим с твоя Юнги и Кукинцето 😍😍😍

p.jimin:
Къде ще ходим? Защо вчера нищо не ми каза?

k.taehyung:
Защото си заспала кучка 😚😂

p.jimin:
Каза го момчето, което винаги го заглеждат 😒😒

k.taehyung:
Какво да направя, че съм неустоим? 😌

p.jimin:
Хъх вярвай си 😂😂 та какво ще правим?

k.taehyung:
Просто се облечи по стилно

p.jimin:
Че то аз винаги съм стилен 😌

k.taehyung:
Хаха каква шега 😋😂

p.jimin:
Като се видим ще видиш една "шега" 😒😒 ай чао

k.taehyung:
Чао блонди 😇😘

p.jimin:
Тромбон 😘

_____________________

След като двамата приключиха така наречения си "разговор", Джимин остави телефона си на старото му място. Изправи се от леглото и отиде до бяната, като там се изкъпа набързо и изми зъбите си. После излезе и веднага се втурна към гардероба, изваждайки едни черни доста тесни дънки, скъсани на коленете и една бяла риза. Облече ги набързо и отиде пак в банята като застана пред огледалото.

Погледна се за момент и започна да оправя косата си. Накрая се напръска с малко количество парфюм и напусна банята, като на излизане грабна раницата си и излезе от стаята. След това мина покрай кухнята на долния етаж, взе си една ябълка, поздрави майка си и излезе от къщата, тръгвайки към училището или по точно, мястото на което се чакаше с най-добрия си приятел.

Всички тези процедури бяха направени и от Техьонг, но при него бе по-различно. Той също бе облякъл черни дънки, но не скъсани, а нагоре бе сложил една широка червена блуза, като в края ѝ имаше бели линии, които се редуваха с червени. Бе оправил косата си небрежно и от далеч се усещаше миризмата на силния му парфюм. За него, това бе ежедневно, така че никой нямаше да се изненада, освен ако някой не види колко бе щастлив.

Докато вървеше към "мястото", където се чакат с Парк, а именно пред парка до училищната сграда, телефона му позваня. Той го извади от задния си джоб и натисна зелената слушалка без да поглежда кой е, понеже знаеше.

– Да?

"Те, миличък. Бях ти оставила пари до нощното шкафче, преди да отида на работа. Вида ли ги?"

– Да мамо. Не се притеснявай.

"Добре, а да питам... защо гушкаше снимка?"

– Какво? – изведнъж бузите му придобиха червеникав цвят.

"Питам само мили. Какво толкова?"

– Мамо, не ти влиза в работата.

"Влиза ми, ако това е момчето за което винаги говориш с Чим, а не с мен."

– Мамооооооо! Чао, чао! Чим дойде. – каза малко сопнато накрая като видя приятеля си.

"Добре миличък, приятно училище. Целувки."

– Да, да и на теб.

И връзката бе прекъсната от сина на госпожа Ким.

– О, хей.

– Боже господи, спаси ме. Благодаря ти.

– Мхм... давай да вървим, за да не закъснеем.

– Добре.

Двамата тръгнаха с малко по-бързо темпо към училището и влизайки бързо вътре, насочвайки се към стаята им. Като там се настаниха по местата си и зачакаха учителя да дойде.